П. Удхаус - Големи пари

Д. Б. Хоук беше един от ония бедняци, които съществуват някъде на ръба на магическия свят на финансите и свързват двата края на несигурното си съществувание, разигравайки репликите „Здрасти“ и „Да, сър“ и служейки за резерв на всеки един от големите финансисти, който би желал да ги наеме. Готовността да услужи беше най-забележителното качество на мистър Хоук. Той би отишъл навсякъде, където го изпратиш и би направил всичко, което му кажеш.

— Добър вечер, мистър Фрисби. Как сте?

— Остави как съм — сряза го мистър Фрисби. — Имам една работа за теб.

— Да, мистър Фрисби.

— Знаеш, че съм президент на акционерното дружество „Рогата жаба“.

— Да, мистър Фрисби.

— Е, тъкмо до него има малък участък, който се казва „Сбъднат сън“. Изоставен е от години.

— Да, мистър Фрисби.

— Имам писмо от моите управители. По някакви причини те искат да го имат. Разширяваме „Рогата жаба“ и може би им е нужен терен за бараките на работниците или нещо подобно. Не ми казаха. Искам от теб…

— Да издиря собственика, мистър Фрисби?

— Не ме прекъсвай — смъмри го мистър Фрисби. — Знам кой е собственикът. Моят секретар, името му е Конуей. Наследил го от някого, така казва. Искам да идеш при него и да го купиш вместо мен. Евтино.

— Да, мистър Фрисби.

— Не мога да действам лично. Ако младият Конуей надуши, че „Рогата жаба“ е хвърлила око на собствеността му, ще вдигне веднага цената.

— Да, мистър Фрисби.

— И няма защо да се бърза. Казах му, че ще ти подметна и че ти си в Америка. Не трябва да изглеждаш много нетърпелив. Ще ти дам знак кога да действаш.

— Да, мистър Фрисби.

— Добре. Това е всичко.

Т. Патърсън Фрисби разигра едно кимване а ла Наполеон, с което да посочи, че разговорът е завършен и Д. Б. Хоук се оттегли, като едва не си разби челото в пода.

Мистър Хоук слезе по стълбите и зави по улицата, водеща към Американския бар. Един мъж, който си сръбваше от коктейла, стана, щом го видя.

— Е? — изгледа го безучастно.

Беше от ония прекалено гладко избръснати мъже с неясна възраст и безизразни черти, които човек от пръв поглед свързва с конните надбягвания. Точно на един хиподрум Д. Б. Хоук се беше запознал с него. Казваше се Кели и в средите, в които кръжеше, го знаеха като капитан Кели, макар никой да не помнеше в кой полк е получил чина си.

Той заведе мистър Хоук в един ъгъл и отново впери в него безучастен поглед.

— Какво искаше? — попита.

Маниерите на Д. Б. Хоук бяха претърпели драстична промяна, откакто напусна дневната на мистър Фрисби. Скромното му дружелюбие се бе стопило.

— Дяволът му с дявол! — изръмжа с погнуса. — Искаше само да действам като негов агент при покупката на някаква си изоставена медна мина.

Той сдъвка мрачно една клечка за зъби, защото повикването на мистър Фрисби в апартамента го бе развълнувало и събудило надежди за голяма комисионна. А оттам бе излязъл един разочарован неудачник.

— Какво ще я прави тая изоставена мина? — попита капитан Кели с неразгадаем поглед, все така вперен в съдружника му.

— Казва, че е съседна на неговата „Рогата жаба“ — изсумтя мистър Хоук — и им трябвала за бараките на работниците.

— Хм! — беше отговорът на капитан Кели.

— Защо съм му аз. Едно момче за всичко можеше да му свърши тая работа. Само ми губи времето! — недоволстваше Д. Б. Хоук.

Капитан Кели прехвърли погледа си върху една муха, която се бе приземила на ръкава му и извършваше онези гимнастически упражнения, които мухите обикновено извършват в такива ситуации. Лицето му не издаваше нищо, но от факта, че беше спрял да говори с мистър Хоук, можеше да се заключи, че мисли.

— Е? — обади се той не без известно раздразнение. Загадъчният му приятел започваше да му лази по нервите.

Капитанът освободи мухата с едно махване на китката.

— Хм! — повтори.

— Какво искаш да кажеш?

— Изглежда ми скалъпено — рече капитанът.

— Кое ти изглежда скалъпено?

— Това, за което казва, че му е нужен участъкът.

— На мен пък ми звучи най-нормално.

— Да, но ти си глупак — изтъкна капитанът безизразно. — Ако искаш да знаеш какво мисля, ще ти кажа — веднага се вижда, че е открита нова жила мед.

— Не и на този участък — каза мистър Хоук. — Случайно го знам добре. Обиколих тия места преди няколко години. Виждал съм този „Сбъднат сън“. Някой си Хигинботъм преди години го оградил с колчета. И от тогава до ден-днешен никой не е добил и грам мед от него. Май след първите шест месеца там изобщо не се е работило.