П. Удхаус - Големи пари

— Но са разработвали „Рогата жаба“.

— Разбира се, че са разработвали „Рогата жаба“.

— Представи си, че са попаднали на жила и са открили, че отива към съседния парцел?

— Хей! — възкликна мистър Хоук. Не съвсем подвижният му мозък за пръв път се размърда.

Той зяпна развълнувано съдружника си. Пред очите му заиграха многоцветни мечти.

— Мисля, че си прав.

— Така ми изглежда.

— Може да има големи пари в тая работа!

— А-ха!

— Виж какво… — мистър Хоук сниши глас предпазливо и заговори. От време на време капитан Кели клатеше безучастно глава в знак на одобрение.

Ето че когато му дойде времето, а по-точно в синьо-розовия сумрак на една прекрасна майска вечер, в Англия пристигна Ан Муун с обнадеждено сърце и десет куфара и се настани при лейди Вира Мейс в уютния ѝ малък апартамент на Дейвис Стрийт, Мейфеър. И много скоро я повлече водовъртежът от безбройните забавления и удоволствия, които Лондонският сезон можеше да предложи.

Тя обядваше в „Бъркли“, пиеше чай в „При Кларидж“, хапваше в „Ембаси“ и вечеряше в „Кит-Кат“.

Посети Кеймбриджката майска седмица, градинското увеселение в Бъкингамския дворец, зарята в Алдършот, Дербито и Хоторн Хил.

Танцува в „Мейфеър“, „Бат“, „Совранис“, „Кафе де Пари“ и „Брейс он дъ ривър“.

Прекара по един уикенд в имения в Бъкингамшир, Бъркшир, Хампшир, Линкъншир, Уилтшир и Девон.

Беше ахат на един Бал на Скъпоценностите, гладиола на Бала на Цветята, кралица Мери Шотландска — на един Бал на Жената през вековете.

Видя Лондонската кула, Уестминстърското абатство, музея на Мадам Тисо, Бъкс Клуб, Паметника на загиналите, Лаймхаус 5 5 Лаймхаус — лондонски квартал на Темза, бившият Китайски квартал — Б.пр. , Симпсънс ин дъ странд, няколко надбягвания между очилати мотоциклетисти и пингвините в Сейнт Джеймс Парк.

Срещате се с войници, които говореха за коне, моряци, които говореха за коктейли, поети, които говореха за издатели, и художници, които говореха за сюрреализма, абсолютната форма и невъзможността да изберат архитектурния или ритмичния модел.

Срещаше се с мъже, които ѝ казваха кое е единственото възможно място в Лондон да се вечеря, обядва, танцува или купи чадър; общуваше с жени, които ѝ доверяваха къде в Лондон може да се намери рокля, шапка, обувки, или да се направи маникюр и трайно къдрене; контактуваше с младежи — факири в печеленето от залагания; с господа на средна възраст — факири в поглъщането на джин и вермут; с мъже на възраст, шептящи развълнувани комплименти в ухото ѝ и изгарящи от желание да имат внучки като нея.

И на този ранен етап от своето посещение в Лондон тя срещна Годфри, лорд Бискъртън, и една неделна утрин бе поведена от него в двуместната кола, взета назаем, към наследственото имение на фамилията — Еджлинг Корт в графство Съсекс.

Бяха си взели сандвичи и останаха до вечерта.

Има хора твърдо убедени, че обитателите на Великобритания са раса студена и безчувствена, с емоции, които трудно виждат бял свят и че ако искаш да изпиташ истински чувства, трябва да пресечеш Атлантика. В пълна подкрепа на подобно мнение могат да бъдат представени абсолютно противоположните методи, приложени от Мангусетския „Домашен осведомител“ и неговия по-възрастен събрат — Лондонския „Утринен куриер“, при обявяването около шест седмици по-късно на годежа на Ан Муун и лорд Бискъртън.

Мангусет беше селцето, където се намираше вилата на родителите на Ан и редакторът на „Домашен осведомител“, чието сърце си беше на правилното място и който веднъж бе видял Ан в бански костюм, реши, и то основателно, че случаят изисква малко лиризъм. Съответно, в този дух той си изля душата.

Бъдещата невеста е момиче с необикновен чар и неустоима привлекателност, с маниери, очарователни като на сирена, с нрав, приятен и мек като ухание на цвете, с душа весела като чуруликат на птиче, с ум, вестящ като искрящите кичури, красящи челото на зимата и сърце, чисто като капчица роса в цветчето на виолетка. Тя ще съумее да извае от дома на своя съпруг пленителен рай, в който ще властват само божествените акорди на любовта, предаността и нежността.

„Утринен куриер“ от друга страна, верен на своя тих, сдържан дух, се ограничи в представянето на фактите. Без жар. Без вълнения. Без трепет в гласа. Събитието беше представено също толкова безстрастно, колкото и онова на другата страница за момичетата и момчетата от училището на Бърчингтън Роуд, които спечелили състезанието и взели купата за детски духови оркестри на Музикалния фестивал на Северен Лондон, проведен в Кентиш Таун.