Алек Попов - Мисия Лондон

- Ну что? - повтори Батьката, изнасяйки въпросително (заплашително?) тялото си напред.

- Те таквоз! - изтърси готвачът, сипа си още водка и я изпи. - Новият посланик дойде!

- Значи е вярно! - възкликна Чаво Толоманов, обърна се към Батьката и кимна: - Бил дошъл.

- И още как! - потвърди Баничаров.

- Добре де - поде актьорът. - Това какво общо има с нашата работа?

- Как какво, бе?! - избухна готвачът. - Ами той сега веднага ще започне да ръчка насам-натам, да души, ще въвежда ред. Не става!

- Глупости! - прекъсна го Чаво. - Той сега още е замаян, не му е ясно за какво става дума, докато се осъзнае, ние ще сме си опекли работата. Така ли, Батька?

Батьката сухо кимна.

- Говори си ти - поклати глава Баничаров. — Не си го виждал. Откачен тип. Изтърсва се така, без предупреждение. Всичко може да му хрумне.

- Айде сега, той си има други грижи - успокои го актьорът. - Няма да тръгне да се рови по хладилниците.

- Абе кой го знае - въздъхна готвачът. - Какво да ви кажа? По-добре си намерете друго място.

- Как така се отказваш, бе! В последния момент - избухна Чаво Толоманов. - Че ние вече сме инвестирали в тоя проект! Нали, Батька?

- Хъм - мрачно свъси вежди онзи.

- Батьката е на мнение - строго поде актьорът, - че вече е твърде късно да се дава заден ход. Машината работи на пълни обороти!

Баничаров скептично се почеса по врата:

- Ще измислите нещо. Има толкова други места.

- Чтооо? - повиши тон Батьката.

- Ничего, ничего! - побърза да го успокои Чаво Толоманов.

Челото му блестеше от пот; той се обърна към готвача и трескаво занарежда:

- Слушай, Баничаров, ще загазим. Гарантирал съм за теб, а сега се дъниш!

- Ще ме върнат - отбеляза кратко Баничаров.

- Какво?

- Ако ни гепят, ще ме върнат в България с първия полет - мрачно допълни готвачът.

- Господи! - провикна се Чаво Толоманов. - Ние тука си слагаме главите в торбата, него щели да го върнат. Какъв дурак, а, Батька! Да не го върнат - само за това се грижи!

Батьката отметна глава назад и показа равните си бели зъби.

- Хо, хо, хо! - басово се изхили той.

- Слушай, Баницо такава - подхвана Чаво, - имаш две възможности: да постъпиш като путка или да постъпиш като мъж. Ако се държиш като путка, тоя тук - Батьката, лично ще се погрижи да съжаляваш, че въобще си стъпил някога в Лондон! Ако се държиш като мъж, прибираш си тлъстия дял плюс аванса и си свиркаш. Е, кое избираш?

На масата стана тихо. По стените на запотената бутилка пъплеха тънки вадички. Някакъв заблуден индивид слезе по стълбите, помота се безцелно и се настани в другия край на салона.

- Само за една седмица - въздъхна най-сетне Ба- ничаров. - И сто лири на ръка предварително - напомни им той.

Батьката сложи ръка на рамото му.

- Молодец!

Посрещна го пронизителен вой - в единия ъгъл на кабинета стърчеше сивото туловище на огромна прахосмукачка. Виещият се по пода маркуч свършваше в ръцете на някакво момиче, забило нос в мокета. Варадин смръщи вежди: намерила кога да чисти, тъпачката! Хрумна му да изчака навън, докато шумният процес приключи, но се сети за глутницата чиновници, сновяща във фоайето, и бързо промени плановете си. Промъкна се до едно от креслата и седна. Беше чувал да разправят, че ако наблюдаваш някого продължително, нещо го засърбява в мозъка и той се обръща. Но това очевидно не важеше за нея, а може би ревящият уред създаваше някакво поле, което разсейваше въпросните флуиди.

Продължи да я зяпа.

Беше снажна, с дълги крака. Правата й, пепеляворуса коса падаше настрани и скриваше лицето й. Носеше светлосиня къса престилка, безцветен чорапогащник, който подчертаваше мускулите на прасците й, гуменки „Найк“. В движенията й се долавяше неприкрита досада, но въпреки това се трудеше съзнателно. Ос- мука мокета от всички страни на бюрото и чак тогава изключи грозния уред. Погледите им се срещнаха.

- Извинявайте - рече тя смутено, - не знаех, че сте тук.

Той не каза нищо. В ушите му продължаваше да ечи воят на прахосмукачката. Лицето на момичето му се видя някак познато и той остана втренчен в него, повече отколкото беше прилично. Тя се изчерви и наведе очи. В същото време по устните й се плъзна лукава усмивка.

- Вие сигурно сте новият посланик? - попита тя,

- Да - кимна той.

- Катерина - представи се момичето, докато навиваше шнура на прахосмукачката. - Аз ще чистя вашия кабинет, ако нямате нищо против.

Нямаше, но благоразумно го премълча.

- Ще ви помоля да не идвате в работно време - строго рече той.