Алек Попов - Мисия Лондон

Името на г-жа Селянова всяваше трепет и смут у всички тях, включително у Варадин Димитров. Особено у него! Деворина Селянова бе съпруга на влиятелен български политик. Тя никак не можеше да се примири с второстепенната роля, отредена й от историята, и жадуваше за свой собствен ореол на жена общественик.

Както често се случва с тия прости хорица, издигнали се внезапно, по волята на случая, до върховете на социалната йерархия, в главата й се вихреше мътен водовъртеж от непомерни амбиции и грандиозни планове. Г-жа Селянова се стремеше неистово към ексклузивния клуб на световния елит, без да жали средства - преди всичко държавни. Мечтаеше да се види в сияйното обкръжение на знаменитостите, които браздяха светските хроники на тлъстите западни издания. В тази неравна битка за престиж Деворина Селянова имаше упорит и вездесъщ противник - собствените й сънародници, обитаващи безнадеждните пространства между глада и мрака. Те сякаш не можеха, а и не искаха да проумеят колко важно е да изглеждат добре (comme il faut!) в този решителен момент. Дънеха я на всяка крачка, и то със замах, типично по балкански. Неблагодарна пасмина! Госпожата обаче не се отказваше лесно. Щом вие така - и аз така. Мизерията на широките маси беше добър повод за фините хора от цяла Европа да се съберат, да послушат музика, да похапнат. Изхождайки от тая благородна логика, тя се залови с много хъс и подсъзнателна отмъстителност да организира благотворителни мероприятия във всички по- значителни столици, където имаше български посолства. Това беше тежко изпитание за състава на съответните мисии. Госпожата беше взискателна и трудно преглъщаше ограничения светски ефект от човеколюбивата си дейност. Навсякъде съзираше измяна, саботаж, конспирация. Дипломатите никъде не бяха на ниво и не взимаха присърце делото й; гледаха по-скоро да отбият номера и да потънат отново в тресавището на жалкия си бит. Варадин Димитров проникновено беше доловил терзанията й и бе съумял да я убеди, че не е равнодушен към тях. Месеци наред я следваше неотлъчно по петите, като й внушаваше, че тъкмо той е човекът, който ще осъществи мечтите й в Меката-на- всички-сноби. Тя бе съдействала до голяма степен за назначението му. Беше й длъжник.

Погледът му се плъзна по лицата на служителите, но срещна единствено наведени очи. Добър знак. Добре го даваше. Виновният служител е добър служител. Кой го бе казал?…

Залисан в тържеството си над тия смачкани души, той допусна известна разсеяност и мислите му се разпълзяха в различни посоки. Доктор Пеполен нямаше цяр срещу тази напаст. Може би единственото спасение бе да насипе отрова по всички кьошета на мозъка си. Но имаше риск да умори водещата мисъл. Коя беше тя? Изглеждаха поразително еднакви. Коя да избере?…

- Прозорците не са чисти - рече той подир малко с тежка въздишка.

Лицата на дипломатите се отпуснаха едва доловимо за сметка на техническия състав. Изминаха няколко дълги, лепкави секунди. Счетоводителката Бианка Стругарева се напъна да роди някакво смислено обяснение, но не можа да каже нищо.

Таня Вандова се върна и ги информира, че Кишев изобщо не е идвал на работа. Говорила със съпругата му: имал проблеми със сърцето и го приели за изследване в болницата.

Безпомощна ярост овладя сърцето на новия посланик; той премигна бързо няколко пъти и отсече:

- Свободни сте!

През този ден мнозина служители се опитваха да влязат в контакт с него, но той упорито не приемаше никого. Искаше му се да ги поизнерви; да им внуши, че знае всичко за тях и техните дела и няма намерение да слуша жалките им оправдания. Нека тръпнат в очакване да бъдат извикани!

Варадин се впусна да изучава многобройните чекмеджета и шкафчета в кабинета си: касата, гардероба и прочее местенца, където се предполагаше, че се е утаил духът на предшественика му. Не беше останало много. Хората в тази професия бяха потайни и гледаха да замитат следите след себе си, доколкото можеха. В библиотеката се мъдреха няколко прашни тома на „Енциклопедия Британика“ и справочник „Who’s Who“ от 1986-а. В чекмеджето на бюрото се търкаляха три самотни кламера и изхабен флумастер. В сейфа откри полуразпаднала се гъбичка за миене на чинии. Това като че ли беше всичко. Разгледа клозета, изпробва го и седна зад голямото шефско бюро. Завъртя се насам-натам в креслото, за да усети формата му. Почувства се почти у дома си, когато звънна петолъчката.

Той се втренчи уплашено в червения телефон и вдигна слушалката.