Джонатан Франзен - Поправките

– Фитнес уред за мозъка, да, това не е лошо сравнение, Синди.

Водещите на „Всичко за бизнеса. Само за бизнеса“, за които финансовият риск беше само весел спътник на растящите възможности, закимаха мъдро.

– Фитнес уред за мозъка, чудесно – повтори водещата в опит за плавен преход, – а следващият ни материал е за една друга играчка, по която е полудяла Белгия. Производителят твърди, че този продукт може да се окаже по-голям успех от „Бийни бейбис“!

Дойде Джей Паско да помрънка за пазара на облигации. Момичетата на Джей се бяха сдобили с нова учителка по пиано, майка им си беше останала същата. Гари хващаше тук-там по някоя дума от монолога му. Нервите му бяха опънати като в онзи отдавна отминал следобед на петата среща с Каролин, когато и двамата вече така горяха от нетърпение да захвърлят целомъдрието, че всеки час му се струваше като гранитен блок, който окован с вериги затворник трябва да разбие с голи ръце...

Тръгна си в 16,30. Пое с шведската си кола по „Кели Драйв“ и „Линкълн Драйв“, през долината Шулкил, през маранята на автострадата и напечените жилищни блокове край нея, нагоре през сенчести тунели и готически арки от есенни листа покрай река Уисахикон и се озова отново в омагьосаната гора на „Честнът Хил“.

Въпреки трескавите фантазии на Каролин, къщата изглеждаше непокътната. Гари зави с колата по алеята покрай лехата с функия и чашкодрян, от която, както беше казала Каролин, липсваше поредната табелка „Сигурност от Невърест“. Това беше петата, която изчезваше от началото на годината. Гари страшно се ядосваше, че наводнява пазара с безплатни табелки и по този начин обезценява надписа „Сигурност от Невърест“ като възпиращо средство срещу кражби. Тук, в центъра на „Честнът Хил“, тенекиените знаци на „Невърест“, „Уестърн Сивил Дифенс“ и „Профилатекс“ в предните дворове се обезпечаваха от стабилен кредит на доверие в прожекторите, сканирането на ретината, електрогенераторите, заровените телефонни линии и командващите се с дистанционно врати, но навсякъде другаде в Северозападна Филаделфия, надолу от Маунт Еъри до Джърмантаун и Найстаун, където живееха и далавераджийстваха социопатите, съществуваше прослойка сиромахомили домовладелци, които се възмущаваха какъв знак за техните „ценности“ ще е закупуването на собствена система за сигурност, но пък същите тези либерални „ценности“ не им пречеха да крадат чужди табелки „Сигурност от Невърест“ почти всяка седмица и да си ги слагат в дворовете...

В гаража го завладя алфредскова склонност да се отпусне на седалката и да затвори очи. С изключването на двигателя като че ли угаси и някаква част от мозъка си. Къде бяха изчезнали страстта и енергията му? Това също беше бракът, който познаваше.

Насили се да излезе от колата. Пристягащ колан от умора обхващаше очите и ноздрите му чак до мозъчния ствол. Дори и Каролин да беше готова да му прости, дори и да успееха някак си да се измъкнат от децата (реално погледнато, нямаше как да го направят), той беше твърде изтощен, за да изпълни съпружеските си задължения. Очакваха го пет часа с децата, преди да остане сам с жена си в леглото. За да си върне енергията, която усещаше преди пет минути, трябваше да се наспи, нуждаеше се от поне осем или може би дори десет часа сън.

Задната врата беше заключена и с поставена верига. Гари почука, като се постара да докара някакъв весел ритъм. През прозореца видя Джоуна да тича с джапанки и по бански, синът му въведе кода, отключи вратата и свали резето.

– Здрасти, тате, правя сауна в банята – извика той и хукна обратно.

Обектът на желанието на Гари, размекнатата от сълзи руса жена, която успокояваше по телефона, седеше до Кейлеб и гледаше повторение на „Галактика“ на кухненския телевизор. Сериозни хуманоиди, униформи в убити цветове, надменни физиономии.

– Ехо! – извика Гари. – Май тук всичко е наред.

Каролин и Кейлеб кимнаха, погледите им бяха на друга планета.

– Да отида да сложа нова табела, а?

– Закови я на някое дърво – обади се Каролин. – Махни колчето и я закови на дърво.

С потъпкана от излъганите надежди мъжественост, Гари напълни дробовете си и се прокашля.

– Каролин, идеята е знакът да е стилен и да не бие на очи. Който трябва, ще го забележи. Ако тръгнеш да оковаваш табелата с верига, за да не я откраднат...

– Казах да я заковеш...

– ...все едно призоваваш социопатите: „Предаваме се! Елате ни вижте сметката! Елате ни вижте сметката!“.