Джонатан Франзен - Поправките

Преди година на един обяд Гари ѝ беше разказал за свой женен „приятел“ (по-точно колега, Джей Паско), който имаше връзка с учителката по пиано на дъщеря си. Спомена, че може да разбере игровия интерес на приятеля си (Паско нямаше намерение да напусне жена си), но не виждал защо учителката по пиано се е захванала с него.

– Не можеш да си представиш защо една жена би искала да има връзка с теб, така ли? – попита Денис.

– Не говорим за мен.

– Но ти си женен и имаш деца.

– Казвам, че не разбирам какво намира тя в него, след като знае, че е лъжец и измамник.

– Най-вероятно тя не харесва лъжците и измамниците като цяло, но прави изключение за мъжа, в когото е влюбена.

– Значи, е някаква самозаблуда.

– Не, Гари, просто това е любовта.

– Е, да се надяваме, че не е късно да се омъжиш по сметка.

Тя се натъжи, грубата икономическа истина като че ли нараняваше либералната ѝ невинност.

– Като видиш някого с деца – поде замислено Денис, – и видиш колко е щастлив заради това, че е родител, неговото щастие те привлича. Невъзможното те привлича. А и нали знаеш, чувстваш се в безопасност, когато си сигурен, че нищо няма да излезе.

– Май говориш от личен опит – подхвърли Гари.

– Емил е единственият мъж без деца, който ме е привличал.

Това го заинтригува. Под прикритието на братска неделикатност той рискува да попита:

– А сега с кого излизаш?

– С никого.

– Да не си се хванала с някой женен мъж? – пошегува се той.

Лицето на Денис едва доловимо пребледня, след това стана с два нюанса по-червено, тя посегна към чашата с водата.

– Не излизам с никого – заяви тя. – Нямам време.

– Не забравяй, че животът не е само готвене. Вече си на години, трябва да започнеш да мислиш какво искаш и как да го постигнеш.

Денис се размърда и даде знак на сервитьора да донесе сметката.

– Може да се омъжа по сметка.

Колкото повече се замисляше за връзките на Денис с женени мъже, толкова повече се ядосваше. Но въпреки това не биваше да го споменава пред Инид. Беше се изтървал заради джина, с който се наливаше на празен стомах, докато слушаше как майка му възхвалява Денис по Коледа, няколко часа след като беше намерено осакатеното финландско еленче и подаръкът от Инид за Каролин се беше появил в контейнера за боклук като удушено бебе. Инид величаеше щедрия мултимилионер, който финансираше новия ресторант на Денис и я беше изпратил на луксозна двумесечна дегустационна обиколка из Франция и Централна Европа, както и усърдието на Денис, нейната целеустременост и скромност, и така завоалирано кореше Гари за „материализма“, „показността“ и „манията за пари“, все едно самата тя не беше доларопоклонничка! Все едно самата тя, ако имаше подобна възможност, нямаше да си купи къща като неговата и да я обзаведе в общи линии по същия начин! Идеше му да ѝ каже: „От трите ти деца, моят живот прилича най-много на твоя! Имам това, което ме научи да искам! И сега, след като го имам, ти го критикуваш!“.

Но вместо това, когато хвойновият дух го завладя изцяло, избухна:

– Защо не питаш Денис с кого спи? Попитай я дали е женен и има ли деца.

– Доколкото знам, сега не излиза с никого – отвърна Инид.

– И все пак я питай – настоя хвойновият дух, – питай я дали е имала връзка с женен мъж. В името на справедливостта си длъжна първо да ѝ зададеш този въпрос, а след това да я величаеш като пример за ценностите на Средния запад.

Инид запуши уши.

– Не искам да зная за това!

– Добре, продължавай все така, зарови си главата в пясъка! – буйстваше безгрижното духче. – Но не искам да слушам повече глупости какъв ангел е Денис!

Гари знаеше, че е нарушил неписаните правила за братско-сестринските отношения. Но се радваше, че го е направил. Радваше се, че Денис отново е на мушката на Инид. Чувстваше се заобиколен, приклещен от критикуващи го жени.

Разбира се, имаше един лесен начин да избяга на свобода: можеше да престане да отхвърля десетките секретарки, минувачки и продавачки, които всяка божа седмица се заглеждаха в стройното му тяло, калаеносивата коса, коженото яке и френските планинарски панталони, нашепвайки без думи: „Ключът е под изтривалката“. Но на този свят нямаше слабини, които би предпочел да обхожда с устни, нямаше коса, която да копнее да стисне в юмрук като златисто копринено въженце на камбанка, нямаше очи, в които да желае да прикове своите в мига на екстаз, освен тези на Каролин. Единственият сигурен резултат от забъркването в любовна афера щеше да е да прибави още една недоволна жена в живота си.