Джонатан Франзен - Поправките

Гари надяна изражението си „Аз съм идиот“ и погледна към подиума, където доброжелатели и молители обсаждаха Дафи Андерсън.

– Баща ни няма никакви претенции – увери я Денис. – И сигурно ще се радва да научи подробности за вашите разработки.

Завързване на женско приятелство, създаване на приятна атмосфера – на Гари му се доповръща.

– В коя болница беше той? – попита Финч.

– Той не е лекар, а железопътен инженер. Лабораторията му беше у дома в мазето.

Директорката на „Аксон“ се изненада.

– Постигнал е това като аматьор?

Гари се подвоуми коя представа за Алфред го дразни повече: проклетият стар тиран, направил гениално откритие в мазето, а след това позволил да го измамят и да го лишат от полагащото му се богатство или завеяният аматьор, който изобщо не е съзнавал, че повтаря стъпките на истински химици, прахосвал е тъй необходимите за семейството пари, за да регистрира непрецизно формулиран патент, и сега получаваше трохи от масата на Ърл Еберле. И двете го вбесяваха.

Може би все пак беше по-добре, че старецът не беше обърнал внимание на съветите му и беше взел парите.

– Татко е с паркинсон – рече Денис.

– О, съжалявам.

– Затова се питахме дали не можете да го включите в изпитанията на вашия... ъъъ... продукт.

– Вероятно е възможно. Ще трябва да питам Кърли. От това ще излезе чудесна история, хората ще я харесат. Баща ви тук ли живее?

– В Сейнт Джуд.

Мерили се намръщи.

– Няма как да стане, ако не го водите в Швенксвил два пъти седмично в продължение на шест месеца.

– Това не е проблем – увери я Денис и се обърна към Гари. – Нали?

Разговорът изобщо не беше по вкуса на Гари. Здраве-здраве, жена-жена, приятно-приятно, спокойно-спокойно. Той не отговори.

– Как е психически? – попита Финч.

Денис отвори уста, но в първия момент от нея не излезе нищо.

– Добре – отвърна тя, след като се посъвзе. – Добре е.

– Няма деменция?

Денис облиза устни и поклати глава.

– Няма. Понякога губи представа къде е, но... не, няма.

– Объркването може да е от лекарствата – рече Финч – и ако е така, е поправимо. Но деменцията и алцхаймер не влизат в обхвата на втория етап от изпитанията.

– С акъла си е – каза Денис.

– В такъв случай, ако е в състояние да изпълнява нашите указания и има желание да дойде на изток през януари, Кърли може да се опита да го включи. Ще се получи добра история за медиите.

Финч извади визитка, сърдечно стисна ръката на Денис, по-хладно тази на Гари и пое към обкръжилата Дафи Андерсън тълпа.

Гари я последва и я хвана за лакътя. Тя сепнато се обърна.

– Слушайте, Мерили – прошепна той, тонът му говореше: „Хайде да бъдем реалисти, ние, възрастните, може да си спестим тези глупости с приятните приказки“. – Радвам се, че според вас от баща ми ще излезе „добра история“. И е много щедро от ваша страна да му дадете пет хиляди долара. Но според мен вие имате нужда от нас повече, отколкото ние от вас.

Финч махна на някого и му даде знак, че идва след секунда.

– Всъщност ние изобщо не се нуждаем от вас. Така че не съм сигурна за какво точно става дума.

– Семейството ми иска да закупи пет хиляди акции от вашата емисия.

Тя се изсмя като изпълнителен директор, работещ по осемдесет часа седмично.

– Точно това искат и всички останали тук! Затова сме довели инвестиционни банкери. Извинете ме, моля...

Директорката на „Аксон“ се дръпна и изчезна. В стълпотворението от тела на Гари му беше трудно да диша, беше бесен на себе си, задето се беше унизил да се моли, беше бесен, че позволи на Денис да го придружи, беше бесен, че е Ламбърт. Закрачи устремено към вратата, без да изчака сестра си.

Между „Четирите сезона“ и съседния небостъргач с офиси имаше направена от някоя корпорация градинка, която беше толкова богато засадена с цветя и безукорно поддържана, че приличаше на компютърно изображение на райско кътче от търговски сайт в интернет. Щом навлязоха в нея, Гари най-сетне намери отдушник да излее гнева си.

– И къде, по дяволите, си мислиш, че ще отседне татко, ако дойде тук?

– В началото при мен, после при теб – отвърна Денис.

– Ти си на работа по цял ден. А татко заяви, че не желае да остане у дома повече от четирийсет и осем часа.

– Няма да е като миналата Коледа. Повярвай ми. В неделя останах с впечатлението...

– А и как ще ходи до Швенксвил два пъти седмично?

– Какво ти става, Гари? Не искаш ли татко да се пробва с новото лечение?

При появата на връхлитащите разгневени противници, двама служители от близките офиси побързаха да освободят една мраморна пейка. Денис седна и ядосано скръсти ръце. Гари обикаляше край нея с юмруци на кръста.