Джонатан Франзен - Поправките

– Извинете – настояваше жената, – искам да напомня на потенциалните ви инвеститори за Осмата поправка...

– Благодаря. Много ви благодаря. – Устните на Финч, разтегнати в дежурна усмивка, потрепваха нервно. – Като стана дума за забраната за жестоки и прекомерни наказания, позволете ми да ви предложа да се разходите само няколко преки на север от тук до „Феърмаунт Авеню“. Идете и огледайте щатския затвор там. Първият модерен затвор в света, построен през 1829 година, строг тъмничен режим до двайсет години, кошмарен процент самоубийства, нулев поправителен ефект и – обърнете внимание – това все още е основният модел за изправително заведение в САЩ днес. Но Кърли не говори за това по Си Ен Ен, приятели. Той говори за милиона американци с паркинсон и четирите милиона с алцхаймер. Това, което ви казвам сега, нека си остане между нас. Факт е обаче, че сто процента доброволно приетата алтернатива на затвора е точно обратното на жестоко и прекомерно наказание. От всички възможни начини за използване на „Коректол“ този е най-хуманният. Това е либералната представа за бъдещето: истинско, постоянно, доброволно себеоблагородяване.

Клатейки глава с настойчивостта на човек, когото нищо не би могло да накара да промени възгледите си, щъркокраката дама се отправи към вратата. Съседът на Гари с дванайсетте хиляди акции на „Ексон“ вдигна шепи към устата си и задюдюка.

Младите мъже от околните маси последваха примера му, подсвиркваха и подвикваха, все едно бяха на футболен мач, и така подхранваха, опасяваше се Гари, презрението на сестра му към неговия свят. Денис се беше привела и смаяно зяпаше онзи с дванайсетте хиляди акции на „Ексон“.

Дафи Андерсън – мъж с телосложението на футболен защитник, с гъсти буйни бакенбарди и старателно сресана нагоре коса – пристъпи напред да отговаря на финансовите въпроси. Обясни, че търсенето на акции било „доволно предостатъчно“. Сравни пламналия към първичното предлагане интерес с „поглъщането на лъжица къри“ и „жегата в Далас през юли“. Отказа да разкрие на каква цена „Хеви и Ходап“ ще пуснат акциите на „Аксон“. Заяви, че цената ще е „справедлива“, и намигвайки, добави: „Нека пазарът свърши работата си“.

Денис докосна Гари по рамото и му посочи една маса зад подиума, на която Мерили Финч се тъпчеше със сьомга.

– Жертвата ни се храни. Сега е моментът да я сгащим.

– Защо? – попита той.

– За да запишем татко за изпитанията.

Идеята Алфред да участва във втория етап на изпитанията на новата технология изобщо не беше по вкуса на Гари, но ако оставеше Денис да повдигне въпроса за заболяването на баща им и така да предизвика състрадание към семейството и да установи моралните основания на Ламбъртови да се ползват с благоразположението на „Аксон“, можеше да подобри шансовете си да получи своите пет хиляди акции.

– Ти говори – каза той и се изправи. – После и аз искам да я питам нещо.

Двамата тръгнаха към подиума, след тях се заизвръщаха глави и с възхищение оглеждаха краката на Денис.

– Какво точно от моя отговор „Без коментар“ не разбрахте? – попита Дафи един инвеститор и в залата избухна смях.

Бузите на изпълнителната директорка на „Аксон“ бяха издути като на хамстер. Мерили Финч вдигна салфетка към устните си и подозрително огледа двамата натрапници.

– Умирам от глад – рече тя. Така слабите жени се оправдаваха, че са от плът и кръв. – След няколко минути ще нагласят още маси, ако нямате нищо против да почакате.

– Идваме по полуличен въпрос – отвърна Денис.

Финч едва не се задави – може би се смути или пък не беше сдъвкала добре.

– Да?

Двамата се представиха и Денис спомена писмото, получено от Алфред.

– Трябва да хапна нещо – измърмори Финч, загребвайки от лещата. – Мисля, че Джо е писал на баща ви. Предполагам, че там вече всичко е изчистено. Той с радост ще говори с вас, ако имате други въпроси.

– Нашият въпрос е по-скоро към вас.

– Извинявайте. Само още една хапка. – Финч сдъвка сьомгата с усилно движение на челюстите, преглътна и хвърли салфетката в чинията. – Що се отнася до този патент, честно казано, възнамерявахме да го използваме, без да искаме разрешение. Всички останали го правят. Но Кърли също е изобретател и затова искаше да постъпи правилно.

– Честно казано – обади се Гари, – би било правилно да предложите повече.

Езикът на Финч се провираше от вътрешната страна на долната устна като котка под одеяло.

– Вероятно имате доста преувеличена представа за постиженията на баща ви. През шейсетте тези гелове са били обект на много изследвания. Ако не се лъжа, откриването на електрическата анизотропия се смята за заслуга на екип в „Корнъл“. Освен това според Джо формулировката на патента не е съвсем прецизна. В него дори не става дума за мозъка, а за „човешки тъкани“. При патентите правото е на страната на по-силния. Така че предложението ни е доста щедро.