Джонатан Франзен - Поправките

В сутринта на колоездачната обиколка беше толкова смазан от липсата на сън, че единствената му амбиция беше просто да издържи физически. Натовари трите колела в просторния и сигурен форд „Стомпър“ на Каролин, шофира два часа, свали велосипедите и въртя педалите миля след миля по неравните пътеки. Момчетата препускаха далече напред. Когато ги настигнеше, те вече си бяха починали и бяха готови да продължат. Не проявиха никаква инициатива да го заговорят, но си бяха надянали изражения на приятелско очакване, все едно се надяваха Гари да направи някакво признание. Само че на неврохимично ниво положението му беше катастрофално и нямаше какво друго да им каже, освен: „Хайде да изядем сандвичите“ и „Последно изкачване и след това се връщаме“. Привечер натовари обратно колелата във форда, шофира два часа и ги разтовари с нарастващ прилив на анхедония.

Каролин излезе да ги посрещне и заобяснява на по-големите момчета колко са се забавлявали двамата с Джоуна. Обяви, че се е зарибила по „Хрониките на Нарния“. След това цяла вечер тя и Джоуна си говореха за Аслан, Каир Паравел и Рипичийп, за детския форум за Нарния в интернет, който Каролин беше намерила, и за страницата на К. С. Луис, където имало страхотни игри и други невероятни неща, които можело да се поръчат.

– Има компютърна игра „Принц Каспиан“ – обясни Джоуна на Гари. – Нямам търпение да я пробвам.

– Изглежда доста интересна и добре направена – рече Каролин. – Показах на Джоуна как да я поръча.

– Има един гардероб – заобяснява Джоуна. – Като щракнеш с мишката върху него, влизаш в Нарния. И вътре е пълно с готини неща, които можеш да си поръчаш.

Огромно беше облекчението на Гари, когато на следващата сутрин, поклащайки се като разнебитен от бури кораб, стигна до сигурното пристанище на работната седмица. Нямаше друг избор, освен да позакърпи що-годе платната, да следва курса и да не бъде депресиран. Въпреки тежките загуби, той беше убеден в победата. Още при най-първото си скарване с Каролин преди двайсет години, когато седеше сам в апартамента си, гледаше мач на „Филис“ и слушаше как телефонът му звъни през десет минути, през пет, през две, беше разбрал, че в туптящото сърце на Каролин се крие отчаяна несигурност. Оттеглеше ли Гари любовта си, рано или късно тя идваше да потропа на гърдите му с малкото си юмруче и скланяше глава пред волята му.

Само че Каролин не показваше никакви признаци на омекване. Късно нощем, когато Гари от бяс и гняв не можеше да затвори очи, още по-малко да заспи, тя любезно, но твърдо отказваше да поведат спор. Беше категорично непреклонна в отказа си да обсъждат Коледа; заяви, че да слуша Гари да говори за това, било като да гледа алкохолик да си сипва питие.

– Какво искаш от мен? – попита я Гари. – Кажи ми какво искаш да чуеш от мен?

– Искам да поемеш отговорност за психичното си здраве.

– Боже господи, Каролин! Грешен, грешен, грешен отговор!

Междувременно Дискордия, богинята на съпружеския раздор, беше сключила съюз със самолетните компании. В „Инкуайърър“ излезе на цяла страница реклама за изключително атрактивна разпродажба на билети на „Мидланд Еърлайнс“, включително билет за отиване и връщане от Филаделфия до Сейнт Джуд само за 198 долара. Само четири дни в края на декември бяха изключени от промоцията; ако останеха един-единствен ден повече по Коледа, Гари можеше да заведе цялото си семейство до Сейнт Джуд и обратно (без прехвърляния!) за по-малко от хиляда долара. Той помоли агента си да му запази пет билета и всеки ден потвърждаваше заявката. Накрая, в петък сутринта – разпродажбата изтичаше в полунощ – съобщи на Каролин, че ще купи билетите. В съответствие със строгата си политика да не обелва дума за Коледа, Каролин се обърна към Арон и го попита научил ли си е за контролното по испански. В духа на окопната война Гари се обади от кабинета си в „СенТръст“ и потвърди купуването на билетите. След това се свърза с лекаря си и поиска някакво приспивателно, нещо по-силно от хапчетата, които се продаваха без рецепта. Доктор Пиърс обаче веднага отхвърли идеята за приспивателно. Каролин, обясни той, била споменала, че съпругът ѝ може да е в депресия, а приспивателното със сигурност нямало да му помогне за нея. Дали вместо това Гари не искал да намине през кабинета му да поговорят?

След като остави телефона, Гари за миг си позволи да си се представи разведен. Но три бляскави и идеализирани образа на синовете му, над които бяха надвиснали като ято прилепи мрачни опасения за финансовите последствия от развода, бързо прогониха тази мисъл от главата му.