Джонатан Франзен - Поправките

Стига, заповяда си той. Унищожителният копнеж да бъдеш специален, желанието да бъде върховен господар в своето господство беше пореден предупредителен знак за клинична Д.

А и без това онзи с дванайсетте хиляди акции от „Ексон“ не гледаше него, а голите крака на Денис.

– Полимерните нишки – обясняваше Еберле – се свързват хемотаксично с активните нервни пътища и така улесняват освобождаването на електрически импулси. Все още не сме разгадали напълно този процес, но ефектът е, че всяко действие, което извършва в този момент пациентът, става по-лесно и по-приятно за повторение. Постигането – дори и временно – на подобен резултат е невероятен клиничен успех. Но ние, в „Аксон“, намерихме начин да задържим този ефект завинаги.

– Само гледайте... – измърка говорителят.

5. Сега е ваш ред да се потрудите!

Нарисувано човече поднесе чаша чай към устните си с трепереща ръка и няколко нервни пътища в нарисуваната му глава замъждукаха. След това човечето изпи електролитите „Коректол“, нахлупи си каската „Еберле“ и отново хвана чашата. Искрящи микротубули се появиха върху ярко блесналите активни пътища. С непоклатима като скала ръка нарисуваното човече върна чашата с чай върху чинийката.

– Трябва да запишем татко за клиничните изпитания – прошепна Денис.

– Защо?

– Ами това е за паркинсон. Може да му помогне.

Въздишката на Гари прозвуча като спихваща гума. Как беше възможно една толкова очевидна идея да не му мине през ума? Засрами се от самия себе си и в същото време се ядоса на Денис. Насочи безадресна усмивка към екрана, все едно не я беше чул.

– След като пътищата бъдат идентифицирани и стимулирани – продължи Еберле, – вече сме съвсем близо до същинската морфологична корекция. И тук, както във всичко останало в съвременната медицина, тайната е в гените.

6. Помните ли хапчетата, които пихте миналия месец?

Преди три дни, в петък следобед, Гари най-сетне беше успял да се свърже с Пъдж Портли от „Хеви и Ходап“. Портли звучеше изключително изнервен.

– Гари, извинявай, тук е лудница – занарежда той, – но слушай, друже, говорих с Дафи Андерсън за твоята молба. Дафи каза: да, разбира се, няма проблем, ще отделим петстотин акции за един добър клиент от „СенТръст“. Така че всичко е наред, нали, друже? Наравно ли сме?

– Не – отвърна Гари. – Ставаше дума за пет хиляди, не за петстотин.

Портли замълча за миг.

– По дяволите, Гари! Станало е голяма обърквация. Мислех, че искаше петстотин.

– Ти ми го повтори по телефона, сам каза пет хиляди. Записа си го!

– Напомни ми, моля те, за твоя сметка или за „СенТръст“?

– За моя сметка.

– Виж, Гари, ето какво ще направиш. Обади се на Дафи, обясни му ситуацията, кажи му за обърквацията и виж дали не може да измъкне още петстотин. Аз ще те подкрепя. Все пак грешката е моя, не предполагах, че проклетите акции ще се окажат толкова търсени. Но имай предвид, че Дафи измъква тази хапка от устата на някой друг, за да я даде на теб. Такъв е редът в природата, Гари. Всички пиленца са зинали с широко отворени човчици: „На мен! На мен! На мен!“. Ще те подкрепя за още петстотин, но ще трябва да попищиш малко, в това няма как да те отменя. Съгласен ли си, друже? Наравно ли сме?

– Не, Пъдж, не сме наравно – отсече той. – Помниш ли кой те отърва от двайсет хиляди акции от рефинансирането на „Аделсън Лий“? А...

– Гар, Гар, недей така – прекъсна го Пъдж. – Няма нужда. Да не мислиш, че съм забравил „Аделсън Лий“? Боже господи, още ги сънувам. На теб петстотин акции от „Аксон“ може и да ти се струват като подигравка, ама не е така. Това е най-многото, което Дафи може да направи за теб.

– Галеща ухото искреност – измърмори Гари. – Хайде, кажи ми сега пак дали наистина си забравил, че ставаше дума за пет хиляди.

– Добре, добре, аз съм задник. Благодаря, че ми го напомни. Но не мога да ти осигуря повече от хиляда общо, без да питам ония горе. За да ти даде пет хиляди, Дафи иска лично Дик Хеви да му разпише заповедта. И тъй като спомена „Аделсън Лий“, Дик ще ми обясни, че „Корстейтс“ взеха четирийсет хиляди, „Фърст Делауеър“ взеха трийсет хиляди, TIAA-CREF взеха петдесет хиляди и така нататък надолу по линията. Числата понякога са жестоки, Гари. Ти ми помогна с двайсет хиляди, ние ще ти помогнем с петстотин. Ако настояваш, ще пробвам с Дик. Но мога да измъкна още петстотин от Дафи само като му кажа, че и през ум не ти е минавало, че доскоро е бил плешив. Пфу, чудото „Рогейн“! 22Но имай предвид, че това е от онези сделки, при които Дафи е в ролята на Дядо Коледа. Той знае дали си слушкал, или не. Или, по-точно, знае за кого работиш. Честно казано, за да получиш вниманието, което искаш, трябва да утроиш размера на инвестициите си.