Джонатан Франзен - Поправките

22Лекарство против косопад. – Б. пр.

Размерът нямал значение ли? Като изключим обещанията някой ден да купи с парите на „СенТръст“ боклучави акции (заради което можеше да остане без работа), Гари нямаше друго средство за натиск върху Пъдж Портли. Все още обаче разполагаше с инструменти за морален натиск под формата на обидно малката сума, която „Аксон“ беше платил за патента на Алфред. Въртейки се в леглото снощи, беше съчинил ясно, премерено послание, което щеше да отправи към служителите на „Аксон“ този следобед: „Погледнете ме в очите и ми кажете, че това, което сте предложили на баща ми, е честно и почтено. Баща ми си има свои си причини да го приеме, но аз знам как сте постъпили с него. Разбирате ли ме? Не съм някой старец от Средния запад. Знам какво сте направили. И сигурно си давате сметка, че няма да напусна тази зала без гарантирани пет хиляди акции. Бих могъл да настоявам и за извинение, но вместо това ви предлагам едно открито споразумение между зрели хора. Което, между другото, няма да ви струва нищо. Ни-щич-ко. Nada. Niente“.

– Синаптогенеза! – извика говорителят от видеоматериала на „Аксон“.

7. Не, това не е от Библията!

Професионалните инвеститори в Зала Б избухнаха в смях.

– Възможно ли е това да е някаква измама? – попита Денис.

– Защо ще купуват патента на татко, ако е измама? – отвърна Гари.

Тя поклати глава.

– Приспа ми се.

Гари добре я разбираше. От три седмици не беше спал като хората. Вътрешният му часовник се беше обърнал на 180 градуса, нощем не можеше да мигне, а по цял ден очите му се затваряха и на него му беше все по-трудно да повярва, че проблемът му не е неврохимичен, а личен.

Колко е бил прав да прикрива от Каролин десетките предупредителни знаци през изминалите месеци! Колко безпогрешна беше интуицията му, че предполагаемият недостиг на трети неврофактор ще лиши от легитимност моралните му аргументи! Сега Каролин можеше да прикрие враждебността си към него зад „загрижеността си“ за „здравето“ му. Тромавите му бойни единици за конвенционални семейни войни не можеха да се мерят с тези биологични оръжия. Гари ожесточено нападаше личността ѝ, тя геройски атакуваше болестта му.

Възползвайки се от това стратегическо преимущество, Каролин беше предприела поредица от гениални тактически ходове. Чертаейки бойните си планове за първите почивни дни след обявяването на войната, той допусна, че Каролин ще се свие в кръгова отбрана както предишния уикенд – ще се вдетинява и ще си играе с Арон и Кейлеб, като ги насъсква да се подиграват на „глупавия стар татко“. Затова в четвъртък вечер той ѝ устрои засада. Предложи на Арон и Кейлеб да отидат да карат колела в Поконос, да тръгнат на зазоряване, за да имат цял ден „по мъжки“, в който Каролин не можеше да участва заради секнатия кръст.

В отговор обаче Каролин ентусиазирано го подкрепи. Призова момчетата да тръгнат и „да си прекарат приятно с баща си“. Странно натърти на тези думи и Арон и Кейлеб като по сигнал заповтаряха: „Страхотно, тате!“. И тогава изведнъж на Гари му просветна. Осъзна защо в понеделник вечерта Арон беше дошъл да му се извини, задето го нарекъл „ужасен“, защо във вторник Кейлеб, за първи път от месеци, го покани да ритат топка и защо в сряда Джоуна му донесе върху коркова подложка второ мартини, приготвено от Каролин. Разбра защо децата му бяха станали послушни и загрижени: Каролин им беше казала, че баща им е болен от клинична депресия. Какъв гениален номер! Нито за миг не се усъмни, че е номер – „загрижеността“ на Каролин беше чиста измама, бойна тактика, начин да избегне Коледата в Сейнт Джуд, тъй като в очите ѝ все така нямаше и следа от топлина и ласка, не мъждукаха искрици.

– Да не си казала на момчетата, че съм в депресия? – попита я Гари в тъмното от отсрещния край на четвъртакровата спалня. – Каролин? Излъгала ли си ги за психическото ми състояние? Затова ли са станали толкова послушни?

– Послушни са, защото искат да ги заведеш в Поконос да карат колела.

– Надушвам нещо гнило в тази работа.

– Знаеш ли, наистина ставаш параноичен.

– Мамка му, мамка му, мамка му!

– Гари, плашиш ме.

– Изкарваш ме луд! Прилагаш ми най-подлия номер на света! Най-гадния!

– Моля те, чуй се само какви ги говориш.

– Отговори ми! Казала ли си им, че съм в депресия? Че съм в труден период?

– А не си ли?

– Отговори ми на въпроса!

Тя обаче не отговори. Не обели нито дума повече, макар че той повтаря въпроса си половин час, като всеки път замълчаваше за миг-два, така че Каролин да има възможност да се обади, но тя мълчеше.