Джонатан Франзен - Поправките

23Купувачът действа на свой риск (лат.). – Б. пр.

Прагър се мъчеше да не се ухили. Мерили Финч и Дафи Андерсън също хапеха устни, сякаш и те криеха някакви срамни тайни или убеждения.

– Второ предупреждение. Този вдъхновяващ видеоматериал, който изгледахте, не е проспект. Представянето на Дафи, както и представянето на Мерили не са предварително подготвени и, отново повтарям, не могат да бъдат възприемани като проспект...

Появи се сервитьор и поднесе на Гари сьомга върху задушена леща. Денис отказа предястието.

– Няма ли да хапнеш? – прошепна Гари.

Тя поклати глава.

– Хайде, Денис! – Незнайно защо се почувства обиден. – Може да преглътнеш няколко хапки с мен.

Денис го погледна в очите, изражението ѝ беше неразгадаемо.

– Малко ме боли стомахът.

– Ако искаш, да си тръгваме?

– Не, просто няма да ям.

На трийсет и две години, Денис все още беше красива, но дългите часове край готварската печка бяха започнали да превръщат лицето ѝ в порцеланова маска, което все по-силно притесняваше Гари. Все пак тя беше малката му сестричка. Струваше му се, че тя не усеща колко бързо отлитат годините, в които можеше да се омъжи и да има деца. За него кариерата ѝ беше някаква зла магия – попаднала под властта ѝ, Денис работеше по шестнайсет часа на ден и живееше като отшелник. Гари се боеше – смяташе, че като по-голям брат има това право, – че когато тя се събуди от този омагьосан сън, ще е твърде възрастна, за да създаде семейство.

Той бързо изгълта сьомгата си, докато тя отпиваше от вносната вода.

На подиума изпълнителната директорка на „Аксон“, четирийсетина годишна блондинка с интелигентно враждебно излъчване на университетски декан, говореше за странични ефекти.

– С изключение на главоболие и замайване, за които е нормално да се появят, до този момент не сме регистрирали нищо друго. Не забравяйте, че нашата технология се използва от няколко години и не са установени значителни вредни ефекти. – Мерили Финч посочи към залата. – Да, сивият „Армани“?

– Няма ли и разслабително средство със същото име „Коректол“?

– А, да – закима рязко Финч. – Пише се по-различно, но звучи по същия начин. С Кърли обмислихме десетки хиляди наименования, но след това си дадохме сметка, че за болните с алцхаймер и паркинсон, както и за страдащите от тежки депресии името няма никакво значение. Дори и да го наречем „Карцино-Азбесто“, пак ще се тълпят при нас. Голямата идея на Кърли – заради която е готов да преглътне гадните шегички и подигравките – е, че след двайсет години в САЩ няма да остане нито един затвор благодарение именно на нашия метод. Имам предвид, нека бъдем реалисти, че ние живеем в епохата на медицинските открития. Няма никакво съмнение, че ще се появят и конкурентни методи за лечение на паркинсон и алцхаймер. Някои от тях може да бъдат пуснати в масова употреба и преди „Коректол“, така че за повечето мозъчни заболявания нашият продукт ще е просто едно от многото оръжия в арсенала. Несъмнено най-доброто, но все пак едно от многото. От друга страна, когато става дума за обществени заболявания, за мозъка на престъпниците, няма друга възможност на хоризонта. Или „Коректол“, или затворът. Така че името гледа към бъдещето. Предявяваме претенции към цял един нов свят. Забиваме испанското знаме в пясъка.

От една маса в ъгъла, заета от опърпано облечен кротък контингент, навярно мениджъри на малък профсъюзен фонд или пък управляващите даренията в Пен и Темпъл 24, се разнесе мърморене. Една жена с телосложението на щъркел се изправи и извика:

24Прозвища на Пенсилванския университет и университета „Темпъл“. – Б. пр.

– И какво, ще препрограмирате мозъка на престъпниците да се наслаждават на размахването на метлата?

– Да, това е в сферата на постижимото – отвърна Финч. – Възможно е да се направи подобна поправка в съзнанието, друг е въпросът дали тя е най-добрата.

Жената като че ли не можеше да повярва на ушите си.

– Не е най-добрата? Това е етичен кошмар!

– Живеем в свободна страна, инвестирайте в алтернативни източници на енергия – пошегува се Финч, тъй като по-голямата част от присъстващите бяха на нейна страна. – Купете си акции от геотермални извори. Или на доставчици на слънчева енергия, те са евтини и напълно праведни. Следващият, моля? Вие, с розовата риза?

– Не сте с всичкия си! – Възмутената дама отказваше да се предаде. – Ако си мислите, че американският народ...

– Миличка – директорката на „Аксон“ се възползва от преимуществото на забодения на ревера си микрофон и тонколоните, – американският народ гласува в полза на смъртното наказание. Мислиш ли, че няма да подкрепи една обществено конструктивна алтернатива като нашата? След десет години ще видим кой е с всичкия си и кой – не. Да, вие с розовата риза на трета маса, слушам ви.