Джонатан Франзен - Поправките

Той се спря пред групичката от човешки същества пред асансьора във фоайето на сградата на „СенТръст“ на „Маркет Стрийт“. Секретарки и компютърни специалисти, одитори и инженери по изчислителна техника се връщаха от късен обяд.

– Сега Лъвът е в асцендент – рече жената, която стоеше до него. – Това е много подходящ момент за ходене на пазар. Лъвът благоприятства изгодните евтини покупки.

– Какво общо има с това Спасителят? – попита събеседничката ѝ.

– Моментът е подходящ и да си спомним за Спасителя – отвърна спокойно първата. – Времето на Лъва е точно за това.

– Лутециеви добавки, комбинирани с големи дози частично хидрогениран витамин Е! – нареждаше трети.

– Настроил е радиото си – обясняваше четвърти, – а това все пак говори добре за него, защото аз поне не знаех, че може да се прави, но той е успял и сега радиото го буди на всеки час точно в и единайсет. Цяла нощ!

Асансьорът най-сетне пристигна. Докато човешката маса се тъпчеше вътре, Гари се зачуди дали да не изчака следващата кабинка, която може би нямаше да е толкова пълна с посредственост и телесни миризми. Но в този момент от „Маркет Стрийт“ влезе млада финансова консултантка, която през последните месеци му се усмихваше подканващо: „Говори ми, докосни ме“. За да избегне сблъсъка с нея, той се шмугна в затварящия се асансьор. Вратите обаче се блъснаха в крака му и пак се отвориха. Младата консултантка се набута до него.

– И пророк Йеремия, момиче, и той говори за лъва. Ето тука го пише в брошурата.

– В три и единайсет сутринта „Клипърс“ водят пред „Гризли“ със 146 на 145, остават дванайсет секунди до края на мача.

Абсолютно никакво ехо в пълния асансьор. Всеки звук замира в дрехи, плът и коси. Въздухът, който вдишваш, преди миг е излязъл от нечии дробове. Гореща гробница.

– Тази брошура е работа на дявола.

– Прочети я, докато си пиеш кафето следобеда, момиче. Какво лошо има в това?

– И двата отбора искат да подобрят шансовете си за следващите си срещи, като загубят иначе този безсмислен мач в края на сезона.

– Лутецият е редкоземен елемент, среща се рядко и се копае в земята, и е чист, защото е от природата!

– Не че ако нагласи радиото за 4,11, няма да чуе късните новини и тогава ще се буди само веднъж. Но в Сидни вървят мачовете за купа „Дейвис“ и там всеки час излизат нови резултати. Как ще ги пропусне?!

Младата финансова консултантка беше ниска, с красиво личице и къносана коса. Тя се усмихна подканващо на Гари. Изглеждаше да е от Средния запад и че е щастлива да е до него.

Гари впи поглед в точка и затаи дъх. Изскачащото „Т“ в средата на името „СенТръст“ го дразнеше. Идеше му да го натисне здраво, все едно беше зърно на гърда, но дори и когато го направеше, пак не оставаше доволен. Получаваше се „Сент-ръст“. Ръждясал цент.

– Момиче, не те карам да си смениш вярата. Това е само добавка към нея, нищо повече. Исая също споменава лъва. Нарича го „лъва на Юдея“.

– Някакъв мач професионалисти срещу аматьори в Малайзия, дето победителят е ясен още преди отборите да са излезли на терена, ама все пак резултатът може да се промени между 2,11 и 3,11. Е, как да го пропусне?

– Не ми трябва на мен нова вяра.

– Шери, момиче, глуха ли си? Слушай ме какво ти говоря. Не е нова вяра, а добавка.

– Гарантирано получаваш копринена гладка кожа плюс осемнайсет процента спад в пристъпите на паника!

– Изобщо не му пука какво мисли Саманта за радиото, дето се разпищява до главата ѝ по осем пъти всяка нощ.

– Имам предвид, че сега е моментът да отидем на пазар, нищо повече.

Младата финансова консултантка се притисна към него, за да направи път на групичка от посвареното човечество да излезе от асансьора, като дори облегна къносаната си главица в гърдите му; Гари си мислеше, че една от причините, заради които беше останал верен на Каролин през двайсетте години брак, беше постоянно растящата му неприязън към допира на друго човешко същество. Да, обичаше съпружеската вярност, да, изпитваше еротична възбуда от спазването на принципите, но в същото време явно някакво кабелче между мозъка и топките му се беше отхлабило, тъй като, докато наум разсъбличаше червенокосото миньонче и проникваше в него, основната му мисъл беше колко задушно и нехигиенично ще е мястото, в което ще изконсумират изневярата – пълен с коли-бактерии килер на чистачките, някой мотел от веригата „Кортярд Мариот“ със засъхнала сперма по стените и чаршафите, фелинозната задна седалка на симпатичния ѝ фолксваген или плимут – какво друго би могла да си позволи да кара?, – отрупаният със спори мокет в миниатюрното ѝ апартаментче за едва-що додрапалите на първото стъпало на кариерната стълбица в Монгомъривил или Коншохокен; всички те щяха да са спарени, непроветрени, събуждащи неприятни представи за кондиломи и хламидии, – и колко ще му е трудно да си поеме дъх, колко жарка ще е плътта ѝ, колко жалки и безуспешни ще са опитите му да не се държи надменно с нея...