Джонатан Франзен - Поправките

След като Джулия издържа този предварителен изпит, Инид насочи вниманието си към апартамента. Чип, в пристъп на поредна криза в самочувствието си, беше купил комплект за премахване на петна и с него изкара лекето от сперма върху червения шезлонг, освен това беше изхвърлил стената от коркови тапи, която зидаше в нишата над камината със скорост от половин кашонче мерло и „Пино Гриджио“ седмично, свали от стената в банята снимките на мъжки и женски полови органи в близък план, които бяха най-ценните експонати в колекцията му от произведения на изкуството, и на тяхно място сложи трите дипломи, които Инид отдавна го беше накарала да постави в рамки.

На сутринта реши, че е направил прекалено много отстъпки, и за да се поправи, си облече кожените дрехи за посрещането на летището.

– Тази стая е колкото банята на Дийн Дриблет – заяви Инид. – Нали, Ал?

Алфред завъртя треперещите си длани и заби поглед в тясната им страна.

– Не бях виждала толкова голяма баня.

– Инид, нямаш никакъв такт – сряза я Алфред.

Чип можеше да съобрази, че и тази забележка е лишена от такт, тъй като подсказваше, че баща му е съгласен с майчината му критика към апартамента и възразява единствено срещу изричането ѝ на глас. Само че в момента умът му беше само в едно: в сешоара, който стърчеше от чантата на Джулия. Това беше сешоарът, който държеше в банята му. И всъщност сега тя като че ли се промъкваше към вратата.

– Дийн и Триш имат джакузи, душ-кабина и вана – и трите отделни – продължи Инид. – И две мивки – една за него и една за нея.

– Чип, извинявай – рече Джулия.

Той вдигна ръка, за да я спре.

– Ще обядваме тук, когато дойде Денис – уведоми родителите си. – Съвсем лек обяд. Настанете се удобно.

– Беше ми приятно, че се запознахме – извика Джулия към Инид и Алфред. А на Чип тихо каза: – Денис ще дойде всеки момент. Ще се справиш.

Тя отвори вратата.

– Мамо, тате, извинете ме за секунда.

Чип излезе след нея на площадката и остави вратата да се затвори.

– Изключително неподходящ момент – заяви той. – Ама наистина, изключително, изключително неподходящ.

Джулия поклати глава, косата ѝ се измъкна иззад ушите.

– Радвам се, че за първи път в живота си постъпвам егоистично.

– Това е хубаво. Голяма крачка за теб. – Чип се опита да се усмихне. – А сценарият? Ейдън прочете ли го?

– Предполагам, че ще стигне до него през почивните дни.

– А ти?

– Ами – тя отклони поглед – прегледах го.

– Идеята ми беше нарочно да сложа „препятствие“, което зрителят трябва да преодолее. Да вмъкнеш нещо отблъскващо в началото, е класически модернистки подход. После действието се ускорява.

Джулия се обърна към асансьора, без да отговори.

– Изобщо стигна ли до края? – попита Чип.

– О, Чип – възкликна нещастно тя, – сценарият ти започва с шест страници лекция за фалическите страхове в драмата от епохата на Тюдорите!

Той го знаеше, разбира се. Всъщност от седмици се будеше преди зазоряване със свит стомах и стиснати зъби и се бореше с кошмарната увереност, че дълъг академичен монолог за драмата от епохата на Тюдорите няма място в първо действие на комерсиален сценарий. Нерядко му трябваха часове – ставане от леглото, крачене насам-натам, чашка-две мерло или „Пино Гриджио“, – за да възвърне убедеността си, че един теоретичен въвеждащ монолог не само че не е недостатък, но е и най-голямото предимство на сценария; само че сега му стигаше един-единствен поглед към Джулия, за да осъзнае, че греши.

Кимна, искрено съгласен с критиката ѝ, отвори вратата на апартамента и извика:

– Само още една секунда, мамо, тате!

Но докато затваряше, старите аргументи се върнаха в главата му.

– Виж, целият сюжет е проигран в този монолог. Всяка тема е загатната в него – пол, власт, идентичност, истинност – и в това... Чакай! Чакай, Джулия!

Навела засрамено глава, все едно някак си се надяваше, че тръгването ѝ ще остане незабелязано, Джулия му беше обърнала гръб и отново гледаше към асансьора.

– Въпросът е – продължи той, – че момичето стои на първия чин в аудиторията и слуша лекцията. Това е изключително важен образ. Фактът, че той владее дискурса...

– Освен това е малко гадно – обади се Джулия – постоянното натякване за гърдите ѝ.

И това беше вярно. Но пък това, че е вярно, му се струваше несправедливо и жестоко, тъй като, ако не беше примамливият образ на гърдите на младата актриса в главната роля, Чип не би събрал сили да довърши ръкописа.