Джонатан Франзен - Поправките

29: Харесвам гърдите ти.

30: ...обожавам сладките ти едри гърди.

33: (Гърдите на ХИЛАРИ като два гестаповски куршума...

36: ...остър поглед, сякаш иска да прониже напомпаните ѝ гърди...

44: ...райски гърди с груба пуританска тривка...

45: ...уплашена, засрамена, притиснала хавлията към гърдите си...)

76: ...невинните ѝ гърди, сега скрити под войнишко...

83: Липсва ми тялото ти, липсват ми гърдите ти, липсва...

117: ...потъналите фарове проблясват като две млечнобели гърди...

И сигурно имаше още! Много повече отколкото можеше да запомни! А единствените двама читатели, които бяха важни сега, бяха жени! На Чип му се струваше, че Джулия го изоставя само защото в „Академично червено“ има прекалено много гърди и началото е тромаво, и че ако успее да поправи тези очевидни недостатъци в нейния екземпляр и най-вече в екземпляра, който беше разпечатал за Ейдън Прокуро специално на лазерен принтер на плътна жълта хартия, можеше да има надежда не само за финансовото му състояние, но и за шансовете му някога отново да освободи от оковите на сутиена простодушните млечнобели гърди на Джулия. Което към този час, както всеки предобед в почти всеки ден от последните месеци, беше едно от малкото занимания, в които с основание можеше да очаква да намери утеха от провалите си.

От стълбището изскочи във фоайето, където асансьорът беше готов да подложи на мъченията си следващия си клиент. През отворената врата към улицата Чип мярна как лампичката на едно такси угасва и колата потегля. Зороастър забърсваше калните следи по шахматния мраморен под.

– Довиждане, господин Чип! – подигравателно подхвърли той, не за първи път, когато Чип хукна навън.

От плющящите по тротоара едри капки се вдигаше студена мъгла от чиста влага. През мънистената завеса на струящата от козирката вода Чип зърна таксито на Джулия да натиска спирачки, светофарът беше светнал жълто. От другата страна на улицата също беше спряло такси, за да остави пътника си, и на Чип му мина през ума, че може да скочи в него и да нареди на шофьора да последва Джулия. Идеята беше изкусителна, само че пред реализирането ѝ имаше някои трудности.

Едната беше, че с преследването на Джулия вероятно щеше да извърши най-тежкото прегрешение от списъка с простъпки, заради които навремето юрисконсултът на колежа Д. в остро поучително адвокатско писмо го беше заплашил, че ще го даде под съд или ще го предаде на прокуратурата. Въпросните простъпки бяха измама, нарушение на договора, отвличане, сексуално посегателство, поднасяне на алкохол на непълнолетен студент, притежание и продажба на забранени вещества; но това, което най-силно беше уплашило Чип – и го плашеше и сега, – беше обвинението в „преследване“, в отправянето на „неприлични обиди“ и „заплахи“ по телефона, нахлуване в частна собственост и тормоз над младата жена.

По-непосредствената трудност се състоеше в това, че имаше четири долара в портфейла си и по-малко от десет в сметката си, кредитният му лимит беше изчерпан, а нова коректорска поръчка можеше да получи най-рано в понеделник следобед. И тъй като при последната среща с Джулия, преди шест дни, тя се беше оплакала, че той „винаги“ иска да си стоят вкъщи и да ядат паста, „винаги“ иска да я целува и да правят секс (заяви, че понякога имала чувството, че той едва ли не използва секса като опиат и че може би не се друса с кокаин или хероин само защото сексът му излиза безплатен, а Чип бил станал ужасно стиснат; каза също така, че откакто била започнала да си пие предписаните лекарства, понякога ѝ се струвало, че го прави заради двамата и че това било двойно нечестно, първо, защото тя ги плащала, и второ, защото заради тях вече не се интересувала толкова от секс; накрая го обвини, че ако зависело от него, сигурно вече нямало да излизат и на кино, а почивните дни ще ги прекарват в леглото със спуснати завеси, като в промеждутъците си претоплят паста), Чип подозираше, че един разговор ще му струва най-малкото скъпарски обяд от печени на дървени въглища зеленчуци и бутилка „Сансер“, който нямаше как да плати.

Затова той стоеше и гледаше как светофарът на ъгъла светва зелено и таксито на Джулия потегля. Дъждът биеше по тротоара с разпенени, бесни капки. От отсрещното такси слезе дългокрака жена с тесни джинси и прекрасни черни ботуши.

Жената беше по-малката сестра на Чип, Денис, тоест единствената привлекателна млада жена на света, с която не биваше – а и той нямаше подобно намерение – да изплакне очи, нито да си я представи в леглото, което за него беше поредната несправедливост в този дълъг предобед от несправедливости.