Джонатан Франзен - Поправките

– Пирамиди от скариди – измърмори Чип.

Вратата на асансьора най-сетне се затвори.

– Но къщата е много хубава. Има най-малко шест спални и както е тръгнало, нищо чудно да ги напълнят всичките. Дийн е невероятно преуспял. Започна с фирма, която предлага грижи за градината, защото погребенията не били за него, нали знаеш, че пастрокът му е Дейл Дриблет, „Погребална агенция Дриблет“, а сега навсякъде има негови реклами и дори е направил здравен фонд. Четох във вестника, че е най-бързо растящият здравен фонд в Сейнт Джуд, казва се „Ди Ди Кеър“, също както фирмата му за грижи за градината, и сега има реклами и за здравния фонд. Ето това за мен е истински предприемач.

– Мнооого бавен асансьор – отбеляза Алфред.

– Сградата е отпреди войната – обясни обидено Чип. – Хората се избиват да живеят в нея.

– Знаеш ли, какво е замислил той за рождения ден на майка си? Иска да я изненада, но на мен ми каза. Ще я заведе в Париж за осем дни! Два билета първа класа, осем нощувки в „Риц“. Ето такъв е Дийн, цени семейството. Можеш ли да повярваш, такъв подарък! Ал, ти каза, че само къщата струва поне един милион, нали? Ал?

– Къщата е голяма, но зле направена – отсече изненадващо разпалено Алфред. – Стените са като от картон.

– Всички нови къщи са такива – рече Инид.

– Нали ме попита какво мисля за къщата? На мен ми се стори твърде претенциозна. И скаридите също ми се видяха претенциозни. Не ми харесаха.

– Може да са били замразени.

– Хората лесно се впечатляват от такива работи – продължи Алфред. – Месеци наред обсъждат пирамидите от скариди. Нали виждаш – обърна се към Чип, все едно той беше безпристрастен наблюдател, – майка ти още говори за тях.

За момент на Чип му се стори, че баща му се е превърнал в симпатичен непознат старец; обаче много добре знаеше, че под тази си външност Алфред е човек, който може да крещи и да наказва строго. При последното си гостуване при родителите си в Сейнт Джуд преди четири години Чип беше завел тогавашната си приятелка Рути, изрусена млада марксистка от Северна Англия, която първо нанесе безчет оскърбления на Инид (запали цигара вътре, подигра се на висок глас на любимите на Инид акварели на Бъкингамския дворец, слезе на вечеря без сутиен, изобщо не вкуси специалната „салата“ от воден кестен, зелен грах и кубчета чедър в тежък майонезен сос, която Инид приготвяше само за празници), а след това успя да предизвика Алфред да заяви, че „черните“ ще провалят страната, че „черните“ не могат да живеят заедно с белите, че те очакват държавата да се грижи за тях, не знаят какво е упорит труд, че най-вече им липсва дисциплина, че накрая всичко ще свърши с кланета по улиците, кланета по улиците, че изобщо не го интересува какво мисли за него Рути, че тя е на гости в неговия дом и в неговата страна и няма право да критикува това, което не разбира; Чип, който беше предупредил Рути, че родителите му са най-тесногръдите хора в Америка, ѝ се беше усмихнал: „Виждаш ли? Точно както ти казах!“. Когато Рути му би шута три седмици след това, тя отбеляза, че той прилича на баща си много повече, отколкото си дава сметка.

– Ал – рече Инид, когато асансьорът рязко спря, – трябва да признаеш, че празненството беше много, много приятно, и Дийн постъпи страшно мило, че ни покани.

Алфред като че ли не я чу.

Пред апартамента на Чип беше подпрян пластмасов чадър, който Чип с облекчение разпозна като собственост на Джулия Вре. Докато изваждаше багажа на родителите си, вратата на апартамента се отвори и се показа самата Джулия.

– О! О! – възкликна тя като че ли притеснено. – Подранихте!

Часовникът на Чип показваше 11,35. Джулия беше облечена в широк лилав шлифер и носеше голяма пазарска чанта на „Дриймуъркс“. Косата ѝ – дълга и с цвета на черен шоколад – беше бухнала от дъжда. С тона на човек, заговарящ мило някое голямо животно, тя поздрави поотделно Алфред и Инид. Двамата се представиха и протегнаха ръце да се здрависат, избутвайки я обратно в апартамента, където Инид я обсипа с въпроси, на които Чип, който внасяше багажа, лесно долавяше подтекста и скрития смисъл.

– В града ли живеете? (Не живеете на съпружески начала със сина ми, нали?) И тук работите, така ли? (Сама ли се издържате? Нали не сте от някое чуждо на нашата черга снобско, богато, източно семейство?) Тук ли сте израснали? (Или идвате от някой щат оттатък Апалачите, където хората са добросърдечни и непресторени, и не са евреи?) О, а семейството ви все още ли е в Охайо? (Нали родителите ви не са се подхлъзнали по тази неморална мода на развода?) Имате ли братя и сестри? (Да не сте някое разглезено единствено дете или католичка с безкрайна рода?)