Джонатан Франзен - Поправките

– Как си, тате? – насили се да попита Чип.

– По-добре, отколкото ще съм в рая, и по-зле, отколкото в ада.

– Много се радваме за новата ти работа – обади се Инид.

– Един от най-великите вестници в страната – рече Алфред. – „Уолстрийт Джърнъл“.

– Не ви ли понамирисва нещо?

– Близо сме до океана – отвърна Чип.

– Не, от теб идва. – Инид се наведе и зарови лице в ръкава на Чип. – Якето ти вони на риба.

Той се дръпна.

– Мамо, моля те!

Проблемът на Чип беше загубата на самочувствие. Отдавна бяха минали дните, когато можеше да си позволи да épater les bourgeois 3. С изключение на апартамента в Манхатън и красивата си приятелка Джулия Вре вече не разполагаше с почти нищо, за да се убеди, че е истински голям мъж, нямаше успехи, с които да се сравнява с брат си Гари, който беше банкер и баща на три деца, нито пък със сестра си Денис, която на трийсет и две години беше главен готвач на известен ресторант от висока класа във Филаделфия. Чип се беше надявал, че към този момент ще е продал сценария си, само че беше довършил черновата в полунощ във вторник, а след това пое три четиринайсетчасови смени в „Браг Нътър и Спей“, за да си плати наема за август и да разсее опасенията на собственика за вноските за септември и октомври, после трябваше да напазарува за обяда, да изчисти апартамента и накрая, по някое време призори тази сутрин, глътна един отдавна кътан ксанакс. Междувременно беше минала почти цяла седмица, без да види Джулия и да говори с нея. В отговор на притеснените му съобщения, които беше оставил на телефонния ѝ секретар през последните четиринайсет часа с молба да се срещне с него, родителите му и Денис в апартамента в събота на обед и моля, ако не е проблем, да не споменава пред майка му и баща му, че е омъжена, Джулия поддържаше пълно мълчание по телефона и електронната поща, от което дори и по-стабилен мъж от Чип би си извлякъл обезпокоителни заключения.

3„Скандализира буржоата“ (фр.). – Б. пр.

В Манхатън валеше силно, дъждът оливаше фасадите и се пенеше в решетките на шахтите. Пред сградата на „Източна Девета“ Чип взе подадените от Инид пари, протегна ръка през прозорчето и още докато тюрбанлията шофьор му благодареше, осъзна, че бакшишът е твърде малък. Извади от портфейла си две банкноти по един долар и ги размаха над рамото на шофьора.

– Достатъчно е, достатъчно е! – изпищя Инид и посегна да го спре. – Той нали ти благодари!

Само че парите вече ги нямаше. Алфред се мъчеше да отвори вратата, като дърпаше дръжката на прозореца.

– Ето тук, тате, това е дръжката – надвеси се над него Чип.

– Колко бакшиш му даде? – попита Инид, когато се скриха под козирката на входа, докато шофьорът сваляше багажа.

– Около петнайсет процента – отвърна Чип.

– По-скоро двайсет – измърмори Инид.

– Хубаво, нека се скараме за някакъв си бакшиш!

– Двайсет процента е прекалено, Чип – избоботи Алфред. – Не е разумно.

– Желая ви на всички приятен ден – рече шофьорът без осезаема ирония.

– Бакшишът се дава за обслужването и държанието – занарежда Инид. – Ако обслужването и държанието са изключително добри, може и да дам петнайсет процента. Но ако винаги даваш...

– Цял живот съм страдал от депресията – заяви Алфред или поне така прозвуча.

– Какво? – сепна се Чип.

– Голямата депресия ме промени. Промени значението на парите.

– Говориш за икономическата депресия?

– Защото в такъв случай, когато обслужването е изключително добро – или пък лошо – продължи Инид, – няма как да го покажеш в парично изражение.

– Един долар все още е много пари – каза Алфред.

– Петнайсет процента само ако обслужването е изключително, наистина изключително.

– Чудя се защо си говорим точно за това – рече ѝ Чип. – Защо точно за това, а не за нещо друго.

– И двамата много искаме – отвърна Инид – да видим къде работиш.

Портиерът на Чип, Зороастър, изскочи да помогне с багажа и вкара Ламбъртови в често запецващия асансьор. Инид каза:

– Онзи ден срещнах в банката твоя приятел Дийн Дриблет. Всеки път ме разпитва за теб. Много се впечатли, като му казах къде работиш.

– Дийн Дриблет ми е съученик, а не приятел.

– Неотдавна му се роди четвърто дете. Нали ти казах, че той и жена му си построиха огромна къща на „Перъдайс Вали“, Ал, ти беше преброил осем спални, нали?

Алфред се взираше ококорено в нея. Чип натисна копчето за затваряне на вратата.

– С баща ти отидохме на празненството по случай нанасянето им през юни – продължи Инид. – Беше невероятно. Бяха поръчали кетъринг и имаше пирамиди от скариди. Скариди, подредени на пирамиди. Не бях виждала такова нещо.