Джонатан Франзен - Поправките

– По-добре да беше проявил любезността да не задаваш този въпрос – отвърна Алфред. – Но тъй като вече го зададе, ще ти отговоря. Ще приема това, което ми предлагат, и ще дам половината на „Орфик Мидланд“.

Вселената беше механична: бащата говори, синът реагира.

– Тате – рече Гари с тихия спокоен глас, който пазеше за ситуации, в които е адски ядосан и адски убеден в правотата си, – не можеш да го направиш!

– Мога и ще го направя.

– Не, тате, чуй ме. Няма абсолютно никаква правна или морална причина да делиш парите с „Орфик Мидланд“.

– Използвах материали и оборудване от компанията – отвърна Алфред. – Подразбираше се, че ако някога патентите донесат приходи, ще ги поделим. А и Марк Джамборец ме свърза с адвоката по патентно право. Подозирам, че заради това той ми взе толкова малко.

– Но това е било преди петнайсет години! Компанията вече не съществува. Хората, с които си се договарял, вече са мъртви.

– Не всички. Марк Джамборец не е.

– Тате, чувствата ти са много мили. Разбирам ги, но...

– Не ми се вярва.

– Железопътната компания беше похитена и изтърбушена от братята Врот.

– Не ми се говори повече за това.

– Но това е лудост! Лудост! – извика Гари. – Проявяваш лоялност към компания, която прецака теб и целия Сейнт Джуд! И сега отново те прецаква със здравната застраховка.

– Всеки има право на мнение, моето обаче е по-различно.

– Мисълта ми е, че се държиш безотговорно. Егоистично. Ако искаш да живееш на фъстъчено масло и да пестиш всеки цент, това си е твоя работа, но не е честно спрямо майка и не е честно спрямо...

– Не давам пукната пара какво мислите ти и майка ти.

– Не е честно и към мен! Кой ще ти плаща сметките, ако закъсаш? На кого ще се опреш?

– Ще понеса това, което ми е писано – отвърна Алфред. – Ще ям и фъстъчено масло, ако се налага. Освен това аз харесвам фъстъченото масло. Полезна храна.

– И ако трябва, и майка ще го яде, така ли? Дори и кучешка храна ще яде! На кого му пука какво иска тя?

– Гари, знам, че постъпвам правилно. Не очаквам да ме разбереш – аз също не разбирам твоите решения, – но знам кое е справедливо. Така че нека сложим край на спора.

– Добре, дай на „Орфик Мидланд“ двайсет и пет хиляди долара, щом толкова държиш – рече Гари. – Но патентът струва поне...

– Нека сложим точка, казах. Майка ти иска пак да говори с теб.

– Гари – изпищя възторжено Инид, – в операта в Сейнт Джуд ще има постановка на „Лешникотрошачката“ през декември! Тукашната балетна трупа е много добра и билетите бързо ще свършат, какво ще кажеш да взема девет билета за Бъдни вечер? Има за следобедна постановка от два часа? Или може би да отидем вечерта на двайсет и трети, ако смяташ, че е по-добре? Ти реши.

– Майко, чуй ме. Не позволявай на татко да приеме предложението. Не правете нищо, докато не видя писмото. Още утре ми изпрати копие по пощата.

– Добре, ще ти изпратя, но сега според мен по-важното е „Лешникотрошачката“, за да взема девет места на един ред, Гари, няма да повярваш колко бързо свършват билетите.

Когато най-сетне остави телефона, Гари притисна длани към очите си и видя, очертани в нереални цветове върху черния филмов екран в главата си, два образа от игра на голф: как Инид подхвърля топката си на по-добра позиция (което си беше чиста измама) и как Алфред омаловажава несръчността си.

Старецът беше направил същия самоунищожителен номер и преди четиринайсет години, след като братята Врот купиха „Мидланд Пасифик“. Няколко месеца преди шейсет и петия му рожден ден Фентън Крийл, новият президент на „Мидланд Пасифик“, го покани на обяд в „Морелис“ в Сейнт Джуд. Братята Врот бяха направили чистка сред висшия управленски ешелон заради несъгласието му с поглъщането, но Алфред, като главен инженер, не беше част от тази свита. В хаоса, причинен от затварянето на централата в Сейнт Джуд и прехвърлянето на дейността в Литъл Рок, братята Врот се нуждаеха от човек, който да крепи железницата, докато новият екип, начело с Крийл, влезе в релси. Крийл предложи на Алфред петдесет процента увеличение на заплатата и пакет акции на „Орфик“, ако остане още две години, за да ръководи преместването в Литъл Рок и осигури приемственост.

Алфред ненавиждаше братята Врот и възнамеряваше да откаже, но вечерта, у дома, Инид се захвана да го обработи. Изтъкна, че само акциите на „Орфик“ са на стойност 78 000 долара, че пенсията му ще се изчисли на базата на заплащането от последните три години и че това е възможност да увеличат доходите си като пенсионери с петдесет процента.