Джонатан Франзен - Поправките

– Задръж така – прекъсна я Гари. – Ще питам Каролин.

– Гари, имахте месеци да обсъдите въпроса. Няма да чакам на телефона, докато...

– Една секунда само.

Закри дупките на микрофона с палец и се върна в кухнята, където Джоуна беше извадил пакет „Орео“. Каролин беше все така просната до масата и дишаше тежко.

– Направила съм си нещо – изпъшка тя, – докато тичах към телефона.

– Два часа куцаше в дъжда.

– Не, нищо ми нямаше, преди да хукна за телефона.

– Каролин, видях те да куцаш преди...

– Бях си съвсем добре, докато не изтичах за телефона, който звънеше за петнайсети път...

– Добре, ясно – прекъсна я той, – майка ми е виновна. Сега ми кажи какво да ѝ отговоря за Коледа.

– Каквото искаш. Винаги са добре дошли тук.

– Говорихме, че може ние да отидем там.

Каролин рязко завъртя глава, все едно изтриваше нещо.

– Не. Ти говореше за това. Аз не съм.

– Каролин...

– Няма да го обсъждаме, докато тя е на телефона. Кажи ѝ да се обади другата седмица.

Джоуна беше стигнал до извода, че може да си вземе колкото си иска бисквити, без родителите му да му обърнат внимание.

– Трябва да организират нещата още сега – обясни Гари. – Колебаят се дали да минат от тук другия месец на връщане от круиза, което зависи от това, дали после ние ще отидем на Коледа.

– Сигурно съм се секнала.

– Да приема ли, че обмисляме възможността да отидем в Сейнт Джуд?

– За нищо на света! За това вече сме се разбрали.

– Предлагам да направим едно изключение.

– Не! Няма! – Категоричният отказ размята мокри руси кичури. – Не можеш да променяш правилата!

– Едно изключение не е промяна на правилата.

– О, боже, сигурно ще трябва да отида на рентген.

Гари усещаше как гласът на майка му вибрира по палеца му.

– Да или не?

Каролин се изправи, притисна се към него и зарови лице в пуловера му. Удари го леко по гърдите с юмруче.

– Моля те – прошепна тя, докосвайки с устни ключицата му. – Кажи ѝ, че ще се обадиш после. Моля те... Ужасно ме боли.

Гари протегна телефона настрани, посрещаше прегръдката ѝ с изпъната ръка.

– Каролин, те идват тук вече осма година поред. Едно изключение не е кой знае какво. Може ли поне да кажа, че обмисляме подобна възможност?

Тя поклати нещастно глава и се отпусна обратно в стола.

– Хубаво – заяви Гари. – Сам ще взема решение.

Отправи се решително към трапезарията, където подслушвалият ги Арон го изгледа така, все едно беше чудовищен пример за съпружеска жестокост.

– Тате – обади се Кейлеб, – ако вече си приключил с баба, може ли да те питам нещо?

– Не, Кейлеб, в момента говоря с баба ти.

– А след това може ли да говориш с мен?

– О, боже, о, боже! – пъшкаше Каролин.

Във всекидневната Джоуна се беше настанил на големия кожен диван с кулата си от бисквити и „Принц Каспиан“ в скута.

– Майко?

– Не разбирам – оплака се Инид. – Ако сега не е удобно да говорим, добре, обади ми се после, но да ме държиш на телефона десет минути...

– Вече съм тук.

– Е, какво решихте?

Но преди Гари да успее да отговори, от кухнята се разнесе жален котешки вой, вопъл като онези, които Каролин надаваше в леглото преди петнайсет години, преди да се появят момчетата, които можеше да я чуят.

– Мамо, извинявай, една секунда.

– Не е редно – възропта Инид. – Това изобщо не е възпитано.

– Каролин – извика Гари към кухнята, – може ли да се държим като възрастни хора за малко?

– Ааа! А! Ох! – стенеше Каролин.

– От секване на кръста не се умира, Каролин.

– Моля те – извика тя, – обади ѝ се после. Подхлъзнах се на стъпалото, докато тичах, ох, Гари, о, колко боли...

Той обърна гръб на кухнята.

– Извинявай, мамо.

– Какво става при вас, за бога?

– Каролин се е секнала, докато риташе топка с момчетата.

– Не искам да ви се меся – поде Инид, – но схващанията и болежките са нещо нормално с напредъка на възрастта. Мога да говоря по цял ден за моите болежки, но не го правя, нали? Мен ставата ме върти постоянно, ама си мълча. Да се надяваме, че с остаряването човек става и малко по-зрял.

– Оооо! Аааа! Аааа! – крещеше Каролин.

– Да, да се надяваме – отвърна Гари.

– Та какво решихте?

– Все още не сме взели окончателно решение за Коледа, но може би не е зле да планирате да се отбиете тук на връщане от круиза.

– Аууу! Аууу! Аууу!

– Вече е твърде късно за резервации по Коледа – заяви строго Инид. – Знаеш ли, че Шумпъртови си взеха самолетни билети до Хавай още през април, защото миналата година, когато чакаха до септември, нямаше свободни...