Джонатан Франзен - Поправките

– Чип, ти би се справил прекрасно с подобна задача! – рече Ейдън.

Чип беше твърдо решен да не поглежда Ейдън и да не ѝ проговори до края на живота си.

– А какви са природните богатства на Литва? – попита той.

– Основно пясък и чакъл.

– Добре, огромни стратегически залежи от пясък и чакъл.

– Пясък и чакъл в изобилие. – Гитанас затвори куфарчето си. – Ето ти сега и въпрос с повишена трудност. Откъде се е появило това безпрецедентно търсене на точно тези природни ресурси?

– Бум на строителството в съседните Латвия и Финландия? От изпитващата недостиг от пясък Латвия? Или от изпитващата недостиг от чакъл Финландия?

– А те как са избегнали заразата на глобалната финансова криза?

– Латвия има здрави, стабилни демократични институции. Тя е финансовият център на Балтийския полуостров. Финландия е въвела строги ограничения в износа на спекулативния чужд капитал и е успяла да спаси прословутата си мебелна индустрия.

Литовецът кимна доволно. Ейдън стовари юмрук на бюрото.

– О, Гитанас, Чип е фантастичен! Заслужава си бонус още при подписване на договора. Както и първокласно настаняване във Вилнюс и дневни в долари.

– Вилнюс ли? – сепна се Чип.

– Да, продаваме страна – отвърна Гитанас. – Трябва ни един доволен американски клиент на място при нас. А и освен това е много по-безопасно да работиш с интернет от там.

Чип се засмя.

– Наистина ли очакваш американските инвеститори да ти изпратят пари? За какво – заради недостиг на пясък в Латвия?

– Те ме засипаха с пари само заради една шега. Дори не пясък и чакъл, а нищо и никаква шегичка! Вече съм получил десетки хиляди долари. Но искам да ми изпратят милиони.

– Гитанас, скъпи – обади се Ейдън, – доколкото разбирам, в тази ситуация е изключително удачно заплащането да се обвърже с постиженията. Случаят просто си плаче за една подобна клауза. Всеки път когато Чип удвои постъпленията, ти ще му повишаваш заплащането. Съгласен ли си? А?

– Ако приходите ни се увеличат сто пъти, Чийп 16ще забогатее, повярвай ми.

16Неправилно произнасяне на името Chip, което се доближава до произнасянето на думата cheap (евтин). – Б. пр.

– Хайде да го видим това черно на бяло!

Гитанас улови погледа на Чип и мълчаливо му подсказа мнението си за домакинята им.

– За какъв документ говориш, Ейдън? – попита той. – Каква е длъжността на Чийп? Консултант на международна пирамида? Заместник главен фараон?

– Вицепрезидент, отговарящ за преднамереното въвеждане в заблуждение – предложи Чип.

– Страхотно! – изпищя Ейдън.

– Мамо, погледни! – обади се Ейприл.

– Договорката ни ще е изцяло устна – отсече Гитанас.

– Няма нищо незаконно в това, което правиш, нали? – попита Ейдън.

В отговор на въпроса ѝ той зарея поглед през прозореца. С червеното си кожено яке приличаше на рокер. Накрая смотолеви:

– Разбира се.

– Не е някаква пирамида? – настоя Ейдън.

– Пирамида ли? Не, в никакъв случай.

– Защото, не че съм страхопъзла, но точно на това ми прилича.

– Цялото богатство на моята страна потъна безследно във вашата – рече Гитанас. – Вашата силна и заможна държава диктува правилата, по които сега умират литовците. Защо да ги спазваме?

– Това е един от най-важните въпроси на Фуко – вметна Чип.

– И на Робин Худ също – отбеляза Ейдън. – Което не ме успокоява особено, що се отнася до законността на това, което вършите.

– Предлагам на Чийп петстотин американски долара седмично. Както и бонуси по моя преценка. Чийп, съгласен ли си?

– Мога да изкарам повече и тук – отвърна той.

– Пробвай с хиляда на ден минимум – посъветва Ейдън.

– Един долар е цяло богатство във Вилнюс.

– О, и още как! – възкликна Ейдън. – Богатство е и на Луната. Какво има да се купи там?

– Чийп – рече Гитанас, – кажи на Ейдън какво можеш да си купиш с долари в една бедна страна.

– Предполагам, че нямаш проблем с храната и алкохола – отговори Чип.

– Страна, в която младото поколение е израснало в състояние на пълна морална анархия и е с неутолим апетит.

– Сигурно не е трудно да си намериш някоя хубава мадама, ако за това намекваш.

– Стига сърцето ти да не се пръсне от мъка, когато някое сладко девойче от провинцията коленичи пред...

– Аааа, Гитанас! – прекъсна го Ейдън. – Тук има дете!

– Аз съм на остров! – обяви Ейприл. – Мамо, виж ми острова!

– Точно за деца говоря – рече Гитанас. – Петнайсетгодишни. Имаш долари? Тринайсетгодишни. Дванайсет.