Джонатан Франзен - Поправките

– Не, по дяволите.

– Е, нищо, ела все пак за малко в кабинета ми. Нали нямаш нищо против? Хайде, ела.

Чип я последва покрай бюрото на Джулия, където единствената видима следа от нея беше плюшената жаба върху монитора.

– След като сте скъсали, няма причина да не...

– Ейдън, не сме скъсали.

– Не, не, повярвай ми, това е краят – заяви тя. – Категорично! И затова според мен ще ти се отрази добре да смениш малко обстановката, така че да превъзмогнеш...

– Ейдън, чуй ме, с Джулия само временно...

– Не, Чип, извинявай, изобщо не е временно, а завинаги. – Тя се засмя отново. – Джулия може и да не е категорична, но аз съм. И затова не виждам никаква причина да не те запозная с... – въведе Чип в кабинета си. – Гитанас? Виж, какъв невероятен късмет. Ето това е най-подходящият човек за твоето начинание!

В креслото до бюрото на Ейдън седеше мъж на годините на Чип с червено кожено яке и впити бели джинси. Лицето му беше широко и с пухкави бебешки бузи, русата му косата беше като издялана от камък каска.

Ейдън преливаше от възторг.

– Толкова се напъвах да измисля нещо, Гитанас, не можех да се сетя кой би могъл да ти помогне, а най-подходящият човек в Ню Йорк сам почука на вратата! Чип Ламбърт, нали познаваш моята секретарка Джулия? – Тя намига на Чип. – Това е съпругът на Джулия, Гитанас Мизевичюс.

В почти всяко едно отношение – цвят на лицето, форма на главата, ръст, телосложение и най-вече в предпазливата, леко засрамена усмивка – Гитанас беше пълно копие на Чип. Също като него беше леко изгърбен и с неправилни зъби. Той кимна смутено, без да се изправи и да подаде ръка.

– Приятно ми е – измърмори Гитанас.

„Спокойно може да се каже – помисли си Чип, – че Джулия си има определен тип.“

Ейдън потупа едно свободно кресло.

– Сядай, сядай – подкани го тя.

Дъщеря ѝ Ейприл се беше разположила на кожения диван до прозореца сред разхвърляни пастели и листове хартия.

– Здравей, Ейприл – обади се Чип. – Хареса ли ти сладоледът?

Въпросът като че ли не се понрави на малката.

– Ще го опита довечера – отвърна Ейдън. – Снощи някой попрекали малко.

– Не съм прекалила! – възрази Ейприл.

Листът в скута на Ейприл беше жълтеникав и имаше напечатано на гърба.

– Сядай, сядай! – настоя Ейдън и се скри зад брезовото си писалище.

Големият прозорец зад гърба ѝ беше мокър от дъжда. Над Хъдсън се беше спуснала мъгла. Ню Джърси тъмнееше в далечината. По стените висеше гордостта на Ейдън – филмови плакати с Кевин Клайн, Клои Севини, Мат Деймън, Уинона Райдър.

– Чип Ламбърт – заобяснява тя на Гитанас – е гениален писател, в момента работим заедно по един негов сценарий, плюс това има докторска степен по английска литература, плюс това през последните две години сътрудничи на съпруга ми в областта на сливанията и придобиванията, плюс това се справя страхотно с интернет, нали тъкмо говорехме за джава и HTML, и както сам виждаш, изглежда... ъъъ... – Едва сега Ейдън забеляза външния вид на Чип и се ококори. – О, явно, навън вали като из ведро! Обикновено Чип не е толкова... ъъъ... мокър. Боже мой, вир вода си! Честна дума, Гитанас, не би могъл да намериш по-подходящ човек от него. Чип, толкова се радвам, че намина. Макар че целият си подгизнал.

Един мъж – стига да е сам – би могъл да понесе ентусиазма на Ейдън, но станеха ли двама, не им оставаше друго, освен да забият поглед в пода, за да запазят достойнството си.

– За съжаление – продължи тя, – не разполагам с много време. Гитанас се появи съвсем неочаквано. Но ще се радвам двамата да отидете в заседателната зала и да поприказвате на спокойствие, няма нужда да бързате.

Гитанас напрегнато скръсти ръце по европейски, с юмруци под мишниците. Без да поглежда Чип, попита:

– Актьор ли си?

– Не.

– Стига, Чип! – обади се Ейдън. – Това не е съвсем вярно.

– Напротив. Никога в живота си не съм играл на сцена.

– Ха-ха-ха! – засмя се тя. – Чип се прави на скромен.

Гитанас поклати глава и се загледа в тавана.

Купчината листове в краката на Ейприл определено беше сценарий.

– За какво точно става дума? – попита Чип.

– Гитанас търси да наеме човек...

– Американски актьор – вметна Гитанас с неприкрито отвращение.

– Който да се занимава с връзките с обществеността на компанията му. И вече – Ейдън хвърли поглед на часовника си и разтвори широко очи и уста в преувеличена изненада – повече от час се опитвам да му обясня, че актьорите, с които работя, се интересуват повече от филми и театрални постановки, отколкото от международни инвестиционни проекти. И освен това повечето от тях имат ужасно високо самомнение за грамотността си. Затова е важно Гитанас да разбере, че ти, Чип, не само можеш да боравиш прекрасно с езика и с жаргона, но и не е нужно да се преструваш на специалист по инвестиране. Ти си специалист по инвестиране.