Джонатан Франзен - Поправките

Отбелязвайки разсеяно, че постелката в тоалетната е позацапана и ще трябва да я смени преди празниците, Инид слушаше как Алфред предлага на Денис два самолетни билета. Изненада я привидното спокойствие, с което той прие новината, че единствената му дъщеря е взела най-важното решение в живота си, без да се допита до него. Но след като Алфред затвори телефона, тя излезе от банята и той отбеляза простичко, че животът е пълен с изненади, на нея ѝ направи впечатление колко странно треперят ръцете му. Треморът беше едновременно по-вял и по-силен от онзи, който понякога го завладяваше, когато прекалеше с кафето. И през следващата седмица, докато Инид се мъчеше да се измъкне по най-достойния начин от унизителното положение, в което Денис я беше поставила, като 1) се обади на най-добрите си приятелки и с възторжен тон обяви, че Денис скоро ще се омъжва! За много порядъчен канадец, да, но иска на церемонията да присъстват само най-близките, така че ще представи съпруга си по Коледа, когато всички са добре дошли у дома (нито една от приятелките на Инид не повярва на възторга ѝ, но всички се възхитиха на опитите ѝ да прикрие страданията си; някои дори проявиха достатъчно чувствителност да не питат къде се е писала Денис за подаръци), и 2) поръча, без съгласието на Денис, двеста релефни картички не само за да изглежда сватбата по-общоприета, но също така и за да пораздруса дървото на подаръците, надявайки се да получи поне някакво обезщетение за дузините салатени купи от тиково дърво, които тя и Алфред бяха подарили през последните двайсет години; през тази и през следващите дълги седмици Инид постоянно зърваше новия тремор на Алфред и когато най-сетне го склони да отиде на лекар, и беше препратен при доктор Хеджпет, и му поставиха диагноза паркинсон, някъде дълбоко под повърхността на съзнанието си тя продължи да свързва болестта с новината на Денис, а оттам и да обвинява дъщеря си за последвалия рязък срив в качеството на живота си, макар че доктор Хеджпет беше подчертал, че паркинсон е телесно заболяване и се развива постепенно. До идването на празниците доктор Хеджпет ги беше снабдил с разяснителни брошури и дипляни, чиито мрачни цветове като в лекарски кабинет, зловещи графики и страшни медицински снимки предвещаваха мрачно, зловещо и страшно бъдеще, и Инид беше почти напълно убедена, че Денис и Емил са опропастили живота ѝ. Само че беше получила строги нареждания от Алфред да приветства Емил с добре дошъл в семейството и затова на партито в чест на младоженците тя закичи на лицето си усмивка и възторжено приемаше искрените благопожелания на стари семейни приятели, които обичаха Денис и я смятаха за много мила (тъй като Инид я беше възпитала да бъде любезна с по-възрастните) (а какво беше бракът ѝ, ако не пример за прекомерна любезност към един по-възрастен?), макар че по-скоро предпочиташе съболезнования. Усилията, които положи да демонстрира приповдигнато добро настроение, да се подчини на Алфред и да приеме възстаричкия си зет сърдечно, без да каже нито една дума за религията му, само разпалваха гнева и срама, които изпитваше и пет години по-късно, когато Денис и Емил се разведоха и Инид трябваше да съобщи и тази новина на всичките си приятелки. След като беше придала толкова голямо значение на този брак, след като толкова се беше мъчила да го приеме, Инид смяташе, че Денис можеше поне да се постарае да остане женена.

– Чувате ли се още с Емил? – попита Инид.

Денис бършеше чиниите в кухнята на Чип.

– От време на време.

Инид се беше настанила на масата в трапезарията и изрязваше талони с отстъпки от списания, които беше извадила от раниците „Нордик Плежърлайнс“. Леещият се из ведро дъжд шибаше и замъгляваше прозорците. Алфред седеше на шезлонга на Чип със затворени очи.

– Мислех си – рече Инид, – че дори и нещата да се бяха подредили и да не се бяхте развели, само след няколко години Емил вече ще е старец. А това те натоварва с толкова много задължения. Нямаш представа каква огромна отговорност е.

– След двайсет и пет години Емил ще е по-млад, отколкото е татко сега – отвърна Денис.

– Разказвала ли съм ти за моята приятелка от гимназията Норма Грийн?

– Всеки път ми разказваш за нея.

– А, значи, знаеш историята. Норма се запозна с един мъж, Флойд Войнович, истински джентълмен, доста по-възрастен от нея, с добре платена работа, и той ѝ завъртя главата! Водеше я в „Морели“, „Стиймър“, „Базелън Рум“ и единственият проблем...