Джонатан Франзен - Поправките

– Майко...

– Единственият проблем – продължи Инид – беше, че е женен. Но обясняваше на Норма да не се тревожи за това. Твърдеше, че било временно. Бил допуснал грешка, бракът му бил ужасен, изобщо не обичал жена си...

– Майко!

– И смятал да се разведе. – Инид притвори очи в разказваческа наслада. Знаеше, че Денис не обича тази история, но и в живота на Денис имаше предостатъчно неща, които не допадаха на Инид. – И това продължи години. Флойд беше много изтънчен и чаровен, а и можеше да си позволи да обсипва Норма с внимание, непосилно за мъж на нейната възраст. Норма свикна с лукса, освен това се беше запознала с Флойд на възраст, в която младите момичета хлътват до уши, пък Флойд се кълнеше, че ще напусне жена си и ще се ожени за нея. По това време вече бяхме женени с баща ти и се беше родил Гари. Помня как веднъж Норма дойде, Гари беше бебе, и тя през цялото време го държеше на ръце и го прегръщаше. Тя обичаше малки деца, обичаше да се занимава с Гари и на мен ми беше много мъчно за нея, защото излизаше с Флойд от години, а той все още не се беше развел. Казах ѝ: Норма, не можеш да чакаш вечно. Тя отговори, че се е опитала да сложи край на връзката с Флойд. Излизала на срещи с други мъже, но те били по-млади и не ѝ се стрували зрели – Флойд беше петнайсет години по-голям от нея, беше улегнал и на мен ми е ясно как стабилността на един по-възрастен мъж може да заплени някоя млада...

– Майко...

– А и, разбира се, по-младите мъже нямаше откъде да намерят пари да водят Норма по модерни заведения и да я обсипват с цветя и подаръци, както Флойд (защото той наистина можеше да е страшно очарователен, когато тя загубеше търпение с него), а и много от тях искаха да имат семейство, а Норма...

– Вече не е била толкова млада – прекъсна я Денис. – Донесох десерт. Искаш ли?

– Да, знаеш как свърши всичко.

– Да.

– Изключително тъжна история, защото Норма...

– Да, знам.

– Норма се оказа...

– Майко, знам цялата история. Явно си мислиш, че тя има нещо общо с моето положение.

– Не, нищо подобно, Денис. Пък и ти никога не си ми казвала какво е „твоето положение“.

– Защо тогава продължаваш да ми повтаряш за Норма Грийн?

– Не виждам какво толкова те притеснява, ако няма нищо общо с теб.

– Притеснява ме това, че ти си мислиш, че има. Да не би да смяташ, че имам връзка с женен мъж?

Инид не само го смяташе, а и изведнъж толкова се ядоса на това, неодобрението така я стисна за гърлото, че не можеше да си поеме дъх.

– Най-сетне, най-сетне ще се отърва от тези списания – изсъска тя и затвори лъскавите страници.

– Майко?

– По-добре да не говорим за това. Като във флота – не питай, за да не разбереш.

Денис стоеше на прага на кухнята със скръстени ръце, в юмрука си стискаше свита на топка кърпа за подсушаване.

– Откъде ти хрумна, че имам връзка с женен мъж?

Инид отгърна ново списание.

– Гари ли е казал нещо?

Майка ѝ се насили да поклати глава. Денис щеше да се вбеси, ако откриеше, че Гари я е издал, и макар че през по-голямата част от времето Инид беше бясна на Гари за едно или за друго, тя се гордееше, че може да пази тайна, и не искаше да му докара неприятности. В интерес на истината, мрачните ѝ размишления за положението на Денис датираха от месеци и в нея се беше натрупал много гняв. Докато гладеше, почистваше с гребло лехите под бръшляна или лежеше будна нощем, си представяше как изговаря на глас присъдата: „Това е отвратителна егоистична постъпка, която никога няма да разбера и няма да простя!“ или „Срам ме е, че мое дете живее по този начин“, или „В тези ситуации, Денис, подкрепата ми е хиляда процента за съпругата, хиляда процента!“, която копнееше да произнесе за неморалния живот на Денис. Сега имаше възможност най-сетне да я изрече, но ако Денис отхвърлеше обвиненията, всичкият гняв на Инид, всичкото разиграване на този момент във въображението ѝ и безкрайното репетиране на тези думи щяха да отидат на халос. Ако пък Денис изведнъж си признаеше, вероятно щеше да е по-разумно Инид да преглътне възмущението си, отколкото да рискува открита караница. Нуждаеше се от Денис като съюзник на коледния фронт и не искаше да замине на луксозния круиз с мисълта, че единият ѝ син е изчезнал неочаквано, другият я обвинява, че е предала доверието му, а най-лошите ѝ опасения за дъщеря ѝ навярно ще се окажат истина.

И затова, полагайки неистово усилие да превъзмогне себе си, тя поклати глава:

– Не, не, не. Гари нищо не ми е казвал за това.