Джонатан Франзен - Поправките

Алфред също обичаше сватбите. За него те бяха единственото празненство с основателна причина. Под тяхната омая той разрешаваше покупки (нова рокля за Инид, нов костюм за самия него, първокласен комплект от десет чинии с купа за салата от тиково дърво за подарък), върху които иначе би наложил вето като неразумни.

Инид с нетърпение очакваше деня – след като Денис порасне и завърши колеж, – в който ще организира една изключително елегантна сватба (макар и не в „Дийпмайър“, уви, защото единствено Ламбъртови от по-заможните си приятели не можеха да си позволят астрономическите цени в „Дийпмайър“) за дъщеря си и някой висок, широкоплещест, може би от скандинавски произход, млад мъж, чиято русолява коса ще поправи недостатъка на твърде тъмната и твърда къдрава коса на Денис, наследство от Инид, но който иначе напълно ще ѝ подхожда във всяко едно отношение. Затова и на Инид едва не ѝ се пръсна сърцето, когато една октомврийска нощ, няма и три седмици след като Чък Мейснър направи за дъщеря си Синди най-разкошния прием в историята на „Дийпмайър“ – всички мъже със смокинги, с фонтан от шампанско и хеликоптер на моравата, с духов октет, свирещ фанфари, – Денис се обади у дома и съобщи, че тя и шефът ѝ са отишли в Атлантик Сити и са подписали в гражданското. Инид, която се славеше със здрав стомах (никога, ама никога не ѝ прилошаваше), се принуди да връчи телефона на Алфред, изтича в тоалетната, коленичи и задиша дълбоко.

През пролетта двамата с Алфред бяха обядвали в шумния филаделфийски ресторант, където Денис обезобразяваше ръцете и прахосваше младостта си. След обяда, който беше доста вкусен, но тежък, дъщеря им настоя да ги запознае с майстор-готвача, от когото се учеше и при когото работеше. Въпросният майстор-готвач, Емил Берже, беше нисък, навъсен евреин на средна възраст от Монреал, чиято представа за работно облекло явно се свеждаше до стара бяла тениска (като обикновен готвач, а не майстор-готвач, помисли си Инид, нямаше престилка, нито шапка), а подходът му към бръсненето беше всъщност да го пропусне. Инид не би го харесала и щеше да го облее с презрение, дори и да не се беше досетила – от това, как Денис попиваше всяка негова дума, – че той упражнява силно и вредно влияние над дъщеря ѝ.

– Рачешките рулца бяха толкова тежки! – обвини го тя в кухнята. – Една хапка от тях ми беше напълно достатъчна, не можах да хапна нищо друго!

В отговор на което, вместо да се извини и да си посипе главата с пепел, както би сторил всеки възпитан жител на Сейнт Джуд, Емил се съгласи, че да, едно „леко“ рачешко рулце би било прекрасно нещо, стига да може да се постигне и вкусът да е добър, но въпросът е, госпожо Ламбърт, как да го постигнем? А? Как да направим рачешкото месо „леко“? Денис жадно следеше тази размяна на реплики, все едно я записваше или искаше да я запамети наизуст. Пред ресторанта, преди дъщеря ѝ да се върне към четиринайсетчасовата си смяна, Инид се погрижи да отбележи:

– Той е толкова нисък! Типичен евреин!

Гласът ѝ не беше толкова овладян, колкото ѝ се искаше, прозвуча пискливо и изтънено, а вглъбеният израз на Денис и огорчено свитите ѝ устни ясно показваха, че Инид е наранила дъщеря си. Но пък думите ѝ бяха самата истина. И нито веднъж, нито за миг не ѝ беше минало през ума, че Денис – която колкото и да беше незряла и романтична, колкото и непрактичен да беше изборът ѝ на професия, все пак току-що беше навършила двайсет и три, имаше красиво лице и хубава фигура и целият ѝ живот беше пред нея, – би тръгнала с човек като Емил. А какво точно да прави една млада жена с физическата си привлекателност, докато чака да настъпят годините на зрелостта, след като сега момичетата вече не се омъжваха толкова млади, Инид не можеше да каже. В общи линии тя вярваше в излизането на групички по три-четири или повече, или, с други думи, вярваше в празненствата! Единственото, в което беше категорично убедена, принципът, който прегръщаше все по-страстно, колкото повече го осмиваха медиите и забавните предавания, беше, че сексът преди сватбата е недопустим.

И при все това, в онази октомврийска нощ, докато стоеше на колене в тоалетната, в главата ѝ се роди еретичната мисъл, че все пак може би не е трябвало да набляга толкова много на важността на брака в майчинските си поучения. Мина ѝ през ума, че прибързаното действие на Денис може дори да е предизвикано, макар и в някаква нищожно малка част, от желанието на дъщерята да постъпи правилно и да зарадва майка си. Като паднала в тоалетната чиния четка за зъби, като умряла буболечка в салатата, като захвърлен на масата в трапезарията пълен памперс пред Инид се възправяше следният противен парадокс: може би щеше да е по-добре Денис да беше стигнала докрай и да извърши прелюбодеяние, по-добре да се опетни с моментна егоистична наслада, по-добре да изгуби невинността, която всеки почтен млад мъж имаше правото да очаква от бъдещата си съпруга, отколкото да се омъжи за Емил. Макар че, първо на първо, Денис изобщо не би трябвало да проявява интерес към мъж като Емил! Същият проблем Инид имаше и с Чип, и дори с Гари: децата ѝ не ѝ подхождаха. Не искаха това, което искаха тя и всичките ѝ приятелки, и техните деца. Нейните деца жадуваха за коренно, срамно различни неща.