Джонатан Франзен - Поправките

Разбира се, не беше толкова наивен, че да приеме за чиста монета професионалния възторг на Ейдън Прокуро. Но колкото по-добре я опознаваше, толкова повече нарастваше убеждението му, че ръкописът му ще попадне в ръцете на състрадателен читател. Първо, Ейдън беше като майка на Джулия. Беше само пет години по-голяма от нея, но се беше нагърбила с цялостно префасониране и усъвършенстване на секретарката си. Макар че Чип така и не успя да се отърси напълно от усещането, че Ейдън се надява да насади някой друг в ролята на любим на Джулия (тя често наричаше Чип „придружител“, а не „приятел“ на Джулия, и щом заговореше за „неразвития ѝ потенциал“ и „липсата на увереност“, той подозираше, че изборът на партньор е една от областите, в които Ейдън се надява да види известно подобрение у протежето си), Джулия го уверяваше, че Ейдън го смята за „много мил“ и „изключително умен“. Със сигурност поне съпругът на Ейдън, Дъг О’Браян, беше на негова страна. Дъг беше специалист по придобивания и сливания в „Браг Нътър и Спей“. Той уреди Чип като коректор на плаващо работно време и се погрижи да получава най-високата почасова ставка. Колчем Чип се опиташе да му благодари за услугата, Дъг нетърпеливо го прекъсваше. „Ти си човекът с докторска дисертация – казваше той. – Книгата ти е страшно остроумна.“ Чип бързо стана редовен гост на вечерите, организирани от двойката О’Браян – Прокуро в Трайбека и на партитата във вилата им в Куог. Докато пиеше тяхното вино и ядеше от доставената в дома им готова храна, той предвкусваше успех сто пъти по-сладък от постоянното място в колежа. Усещаше, че живее истински.

Една нощ Джулия го накара да седне и заяви, че има нещо важно, което до този момент не му била казала, ще ѝ обещае ли да не ѝ се сърди? Важното нещо бе, че тя, общо взето, била омъжена. За вицепремиера на Литва – една от малките държавици на Балтийския полуостров, – Гитанас Мизевичюс. Та работата била там, че Джулия се била омъжила за него преди няколко години, нали Чип не ѝ се сърди?

Проблемът ѝ с мъжете, обясни тя, се дължал на това, че била израснала без мъже край себе си. Баща ѝ бил болен от шизофрения продавач на лодки, когото била виждала само веднъж и това ѝ стигало, по-добре изобщо да не го познавала. Майка ѝ, изпълнителен директор на някаква козметична компания, я прехвърлила на своята майка, а тя пък я записала в католическо училище само за момичета. Първият ѝ досег с мъжете бил чак в колежа. След като се преместила в Ню Йорк, все едно си била поставила за цел да преспи с всеки лъжлив, леко садистичен, крайно нерешителен готин пич в Манхатън. На двайсет и осем години не била постигнала нищо и нямало с какво да се гордее, освен с външния си вид, апартамента и сигурната си работа (която обаче се състояла главно във вдигането на телефона). И затова, когато се запознала с Гитанас в един клуб и той я приел сериозно, и не след дълго извадил немалък диамант в обков от платина, освен това като че ли наистина я обичал (а той бил съвсем истински посланик в ООН; тя дори била отишла да го чуе как ромоли гръмовно по балтийски в Общото събрание), Джулия се постарала всячески да се отплати за добрината му. Била направо нечовешки мила с него. Стараела се да не го разочарова, макар че, предвид случилото се после, вероятно щяло да е по-добре, ако го била направила още тогава. Гитанас бил доста по-възрастен и внимателен в леглото (не бил толкова добър като Чип, побърза да уточни Джулия, но не бил и пълно дърво) и като че ли ясно съзнавал какво прави, като ѝ предложил брак, и така един ден тя отишла с него в кметството. Дори била склонна да се примири и с „госпожа Мизевичюс“, колкото и идиотско да звучало. След сватбата обаче си дала сметка, че мраморният под, тъмните дървени мебели и тежките модерни полилеи от опушено стъкло в апартамента на посланика в Ийст Ривър не са толкова шикозни, колкото ѝ се стрували преди. Сега по-скоро ѝ се виждали непоносимо потискащи. Накарала Гитанас да продаде апартамента (шефът на парагвайската делегация го купил с радост) и да вземе по-малко, но по-симпатично жилище на „Хъдсън Стрийт“ близо до няколко хубави клуба. Намерила добра фризьорка за Гитанас, научила го да подбира дрехи от естествени материи. Всичко като че ли се подреждало прекрасно. Но явно все пак двамата нещо не се били разбрали напълно, тъй като, когато неговата партия VIPPPAKJRIINPB17, или „Единствената истинска партия, непоклатимо отдадена на реваншистките идеали на Казимир Жямайтис и на „независимия“ референдум от 17 април“ изгубила изборите през септември и го привикала обратно във Вилнюс да се присъедини към опозицията в парламента, той изобщо не се усъмнил, че Джулия ще го последва. Джулия разбирала идеята за „плът от плътта“, че мястото на жената е при мъжа и така нататък, но в описанията си на Вилнюс след разпада на СССР Гитанас бил обрисувал мрачна картина на хроничен недостиг на въглища и режим на тока, леден дъжд, стрелба по улиците и диета на конско месо. Затова тя постъпила ужасно с Гитанас, по-ужасно не била постъпвала с никого другиго в живота си. Съгласила се да замине с него и да живее във Вилнюс, качила се заедно с Гитанас в самолета, седнала на мястото си в първа класа и в последния момент избягала, сменила си телефонния номер и помолила Ейдън да каже на Гитанас, че е изчезнала. Шест месеца по-късно Гитанас се върнал в Ню Йорк за няколко дни и Джулия се чувствала много, ама много виновна. Да, съгласна била, че се е опозорила. Но Гитанас продължил да я засипва с обиди и накрая дори я ударил. След това, разбира се, нямало как да останат заедно, но тя продължила да живее в апартамента на „Хъдсън Стрийт“, като в замяна се съгласила да не разтрогва брака с Гитанас, в случай че на него му се наложи да потърси убежище в САЩ, тъй като явно нещата в Литва вървели все по-зле.