Джонатан Франзен - Поправките

– Мелиса е предала курсова работа, която не е подготвила сама, и с това е нарушила етичния кодекс на колежа. Грози я отстраняване за един семестър, макар че, доколкото разбираме, са налице и смекчаващи вината обстоятелства. Като например твоите крайно неуместни сексуални отношения с нея.

– Тя ли го твърди?

– Лично аз бих те посъветвала да напуснеш, Чип.

– Тя ли го твърди?

– Нямаш друг избор.

Топящият се сняг барабанеше по верандата. Той запали цигара от газовия котлон, смукна две болезнени дръпвания и притисна огънчето към дланта си. Простена през стиснати зъби, отвори камерата и залепи ръка към хладното ѝ дъно, постоя за миг така, усещаше уханието на опърлена плът. След това с кубче лед в шепата отиде до телефона и набра познатия код и познатия номер.

Докато телефонът в Сейнт Джуд звънеше, той натисна с крак вестник „Таймс“ в кофата за боклук, натика го навътре, за да не се вижда.

– О, Чип – извика Инид, – той вече си легна!

– Не го събуждай. Предай му само, че...

Инид обаче захвърли слушалката и закрещя: „Ал! Ал!“, гласът ѝ постепенно заглъхваше, докато тя се отдалечаваше по стълбите към спалнята. Чип чу как извика: „Чип е!“, след което прещрака вторият апарат на горния етаж. Инид нареждаше на Алфред:

– И недей само да го поздравиш и веднага да затвориш. Поговори си малко с него.

Шумолене при прехвърлянето на слушалката.

– Да?

– Здрасти, тате, честит рожден ден.

– Да – повтори Алфред със същия безизразен тон.

– Извинявай, че се обаждам толкова късно.

– Не бях заспал.

– Страхувах се, че ще те събудя.

– Да.

– Ами, честит седемдесет и пети рожден ден.

– Да.

Чип се надяваше, че Инид бърза обратно към кухнята с всички сили, въпреки болката в тазобедрената става, за да го спаси.

– Сигурно си изморен, вече е късно – каза той. – Не е нужно да говорим.

– Благодаря ти, че се обади.

Инид отново беше на линия.

– Тъкмо доизмивам чиниите – съобщи тя. – Имахме празненство! Ал, разкажи на Чип за празненството! Аз ще затворя.

Слушалката тракна.

– Имало е празненство – рече Чип.

– Да. Рутови бяха тук за вечеря и играхме бридж.

– Имаше ли торта?

– Майка ти я направи.

Цигарата беше прогорила дупка в тялото му, през която можеха да проникнат болезнени вредители, а жизненоважни елементи също тъй болезнено да избягат навън. Разтопеният лед капеше през пръстите му.

– Как мина бриджът?

– Паднаха ми се ужасни карти, както винаги.

– Не е честно точно на рождения ти ден.

– Предполагам, че събираш сили за следващия семестър.

– Да, така е. Не, всъщност не. Мисля да не преподавам този семестър.

– Какво? Не те чух.

Чип повиши глас.

– Казах, че мисля да не преподавам този семестър. Възнамерявам да прекъсна и да се посветя на писането.

– Доколкото си спомням, скоро ти предстои назначаване на постоянно място, нали?

– Да, през април.

– Струва ми се, че ако човек се надява на постоянно място, е по-добре да остане да преподава.

– Така е.

– Видят ли, че полагаш усилия, няма как да не ти предложат постоянен договор.

– Да, така е – кимна Чип. – Но освен това трябва да съм подготвен и за възможността да не ме назначат. А и получих ъъъ... Получих много привлекателно предложение от една холивудска продуцентка. Една приятелка на Денис от колежа, която сега прави филми. С потенциал за големи приходи.

– Никой не би уволнил един съвестен служител – заяви Алфред.

– Само че при подбора играят роля и чисто политически фактори. Трябва да имам някаква алтернатива.

– Както решиш – отвърна Алфред. – Моят опит показва, че в повечето случаи е най-добре да си избереш един план и да се придържаш към него. Ако не успееш, винаги можеш да пробваш нещо друго. Трудил си се с години, за да стигнеш дотук. Един семестър усилна работа няма да ти навреди.

– Така е.

– Когато те назначат на постоянен договор, можеш да си починеш. Нищо няма да те заплашва.

– Така е.

– Е, благодаря ти, че се обади.

– Аха. Честит рожден ден, тате.

Чип остави телефона, излезе от кухнята, сграбчи бутилка от „Фронсак“ за гърлото и я стовари върху масата. След това счупи и втора бутилка. Останалите шест строши по две наведнъж – във всеки юмрук по една.

Гневът го държеше през последвалите трудни седмици. Взе назаем десет хиляди долара от Денис и нае адвокат, за да заплаши да съди колежа Д. за неправомерно прекратяване на договора. Това си беше чисто прахосване на пари, но той се почувства по-добре. Отиде в Ню Йорк и пръсна четири хиляди долара за депозит и първа вноска за наем на апартамент на „Девета улица“. Купи си кожени дрехи и си сложи обица. Взе още пари от Денис и поднови връзките си с приятел от колежа, който беше редактор в „Уорън Стрийт Джърнъл“. Замисляше отмъщение под формата на сценарий, в който да изобличи нарцисизма и предателството на Мелиса Пакет и лицемерието на колегите си; искаше хората, които го бяха наранили, да видят филма, да се разпознаят и да страдат. Флиртуваше с Джулия Вре, покани я на среща и започна да хвърля по двеста-триста долара седмично да я води на вечеря и да я забавлява. Взе назаем още пари от Денис. Напредваше с ръкописа, тракайки по клавиатурата с провиснала от устата цигара. Джулия притискаше лице към гърдите му и протягаше ръце към яката му на задната седалка на такситата. Чип даваше по трийсет-четирийсет процента бакшиш на шофьори и сервитьори. Цитираше Шекспир и Байрон в забавни моменти. Взе назаем още пари от Денис и реши, че е права – уволнението му от колежа наистина беше най-хубавото нещо, което му се е случвало в живота.