Джонатан Франзен - Поправките

Остана без пари един петък през юли. Тъй като му предстоеше среща с Джулия, която щеше да му струва поне петнайсет долара за безалкохолни и пуканки в киното, Чип направи чистка на марксистите в библиотеката си, напълни две големи чанти и ги отнесе на „Странд“. Книгите бяха с оригиналните си обложки и коричната им цена възлизаше на 3900 долара. Един от търговците на „Странд“ ги огледа отгоре-отгоре и постанови:

– Шейсет и пет.

Чип се изсмя задъхано, за да не изкрещи; само непокътнатото английско издание на „Теория на комуникативното действие“ на Юрген Хабермас, което така и не беше успял да прочете, камо ли да си води записки, му беше струвало 95 британски лири. Не успя да се сдържи и го изтъкна на глас.

– Опитай някъде другаде, ако искаш – отвърна онзи, ръката му, посегнала към касата, се спря.

– Не, не, прав сте – отвърна Чип. – Шейсет и пет е достатъчно.

Почувства се жалък, беше очевидно, че е очаквал да получи поне няколко стотин долара. Обърна гръб на укоряващите го гръбчета, които го бяха примамвали в книжарниците с обещание за радикална критика на развитото капиталистическо общество, помнеше с каква радост ги беше отнасял в дома си. Но Юрген Хабермас не притежаваше хладните дълги и стройни крака на Джулия, Теодор Адорно не притежаваше нейния гроздов аромат на чувствена податливост, Фред Джеймисън не притежаваше изкусния ѝ език. До началото на октомври, когато изпрати готовия си ръкопис на Ейдън Прокуро, Чип продаде феминистите, формалистите, структуралистите, постструктуралистите, фройдистите и постфеминистите. За да намери пари за обяда с родителите си и Денис, му бяха останали само любимите му културолози и пълното издание на Шекспир с твърди корици; тъй като в Шекспир се криеше някаква магия – еднаквите томове в светлосини обложки бяха като архипелаг от сигурни убежища, – той натъпка Фуко, Грийнблат, хукс 12и Пуви 13в пазарски чанти и ги продаде всичките за 115 долара.

12бел хукс (изписвано с малки букви) е псевдоним на американската феминистка и изследователка Глория Уоткинс. – Б. пр.

13Мари Пуви е американски литературен критик и културолог. – Б. пр.

Шейсет от тях веднага вложи в подстрижка, бонбони, комплект за почистване на петна и две питиета в „Сидър Тавърн“. През август, когато покани родителите си, се беше надявал Ейдън Прокуро да е прочела ръкописа му и да му е дала някакъв аванс преди пристигането им, но сега единственото постижение и единственият дар, които можеше да им предложи, беше домашно приготвен обяд. Запъти се към един деликатесен магазин в Ийст Вилидж, където предлагаха прекрасни тортелини и хляб с хрупкава препечена коричка. Представяше си евтин селски италиански обяд. Но деликатесният магазин явно беше хлопнал кепенци, а на него не му се вървеше десет пресечки до най-близката фурна, в която беше сигурен, че ще има хубав хляб, и затова пое напосоки през Ийст Вилидж, надничаше в лъскави бакалии, претегляше на ръка сирена, бърчеше нос пред хляба, отхвърляше некачествени тортелини. В крайна сметка се отказа напълно от италианската идея и се спря на единствения друг обяд, за който се сещаше – салата от див ориз, авокадо и пушени пуешки гърди. Въпросът беше обаче откъде да намери узряло авокадо. Обиколи няколко магазина, но в тях или изобщо нямаше авокадо, или пък плодовете бяха корави като орехи. Накрая все пак откри по-меко авокадо, макар и с големината на мандарина, което струваше по 3,89 долара парчето. Взе пет, но в следващия миг се спря и се поколеба. Остави ги, след това ги взе отново, пак ги остави, не можеше да вземе решение. Преряза го спазматичен изблик омраза към Денис, че възползвайки се от гузната му съвест, го беше натопила да се погрижи за обяда. Все едно цял живот беше ял само салата от див ориз и тортелини – нищо друго не му хрумваше в пустото му кулинарно въображение.

Малко преди осем се озова пред новия Потребителски кошмар („Всичко на добра цена!“) на „Гранд Стрийт“. Изпарения бяха надвиснали в небето, усещаше се зловонен тежък лъх от Рауей и Бейон. През лъснатите стоманени врати на Кошмара се стичаше елитът на Сохо и Трайбека. Мъжете бяха в различни форми и размери, но жените до една бяха слаби и на трийсет и шест; много от тях бяха едновременно слаби и бременни. Чип усещаше боцкането по врата си от подстригването, не беше готов да се покаже пред толкова много съвършени жени. Но през вратата на Кошмара зърна една зелена купчина и голяма табела „Киселец от Белиз – 0,99 долара“.