Джонатан Франзен - Поправките

– Денис, Денис. Защо крещиш?

– Защото съм ядосана и защото днес татко навършва седемдесет и пет години, а ти още не си се обадил и не си му изпратил картичка. Ядосана съм, защото работя вече дванайсет часа и чак сега успях да звънна на татко, и той се тревожи за теб. Какво става?

За своя изненада Чип се засмя.

– Какво става ли? Останах без работа!

– Не те назначиха на постоянно място?

– Направо ме уволниха – отвърна той. – Дори не ми позволиха да довърша последните две седмици от семестъра. Някой друг ще проведе изпитите по моите предмети. Не мога да обжалвам решението, без да призова свидетел, а всеки опит да говоря със свидетеля ще се приеме за доказателство за престъплението ми.

– Кой е този свидетел?

Чип измъкна една бутилка от коша за боклук, провери – два пъти – дали наистина е празна и я върна в коша.

– Една моя бивша студентка твърди, че я преследвам. Обвинява ме, че съм имал връзка с нея и съм ѝ написал курсова работа в една мотелска стая. И ако не си взема адвокат, което няма как да направя, тъй като ми спряха парите, няма как да говоря с нея. Ако се опитам да я видя, ще сметнат, че наистина я преследвам.

– Лъже ли? – попита Денис.

– Но мама и татко не бива да разберат за това.

– Чип, тя лъже ли?

На кухненския плот пред Чип лежеше разтворен броят на „Таймс“, в който беше оградил всички главни „м“. Повторният сблъсък с този артефакт няколко часа по-късно беше като припомняне на сън, само дето припомнянето на сън няма силата да придърпа събудения човек обратно в съня, докато обилно издрасканата статия за строгите ограничения в плащанията на „Медикеър“ и „Медикейд“ пробуди у Чип онова усещане за безпокойство и неосъществено желание, онзи копнеж по безсъзнание, който го беше накарал да души и опипва шезлонга. С мъка си напомни, че вече беше ходил при шезлонга, вече беше изминал този път към утехата и забравата.

Той смачка вестника и го хвърли в пълната кофа за боклук.

– Не съм имал сексуални отношения с тази жена 10.

10Реплика на американския президент Бил Клинтън в отговор на въпрос за връзката му с Моника Люински. – Б. пр.

– Знаеш, че имам строги възгледи за много неща – рече Денис, – но не и за...

– Казах вече: не съм спал с нея.

– Пак ще подчертая – настоя Денис, – че това е една от малкото области, в които, каквото и да ми кажеш, ще те изслушам с разбиране. – Тя прочисти гърло многозначително.

Ако Чип искаше да си излее душата пред някой от семейството, малката му сестричка беше очевидният избор. Денис беше напуснала колежа преждевременно, беше се омъжила неподходящо и малко или много, се беше сблъскала с тъмната страна на живота и разочарованието. И въпреки това никой, освен Инид, не допускаше грешката да я смята за провал. Колежът, който не беше завършила, беше по-добър от този, в който се дипломира Чип, а ранният ѝ брак и неотдавнашният развод ѝ бяха дали емоционална зрялост, каквато Чип ясно съзнаваше, че му липсва на него самия; той подозираше, че макар Денис да работи по осемдесет часа седмично, все пак успява да прочете повече книги от него. През последния месец, посветен на сканиране на лика на Мелиса Пакет от студентския регистър, залепването му на свалени от интернет порноснимки и нагласянето им пиксел по пиксел (а часовете отлитат незабелязано, когато си играеш с пиксели), дори не беше отворил книга.

– Стана някакво объркване – заяви той вяло. – Но те като че ли точно това чакаха, за да ме уволнят. И сега дори не ми дават възможност да се защитя.

– Честно казано, уволнението не е болка за умиране. Колежите са отвратителни.

– Единствено тук имах усещането, че съм си на мястото.

– За теб самия е по-добре мястото ти да не е там. Как се справяш с парите?

– Кой е казал, че се справям?

– Искаш ли заем?

– Денис, ти нямаш пари.

– Напротив. И освен това смятам, че не е зле да поговориш с Джулия. Дето прави филми. Разказах ѝ за твоята идея за Троил и Кресида в Ийст Вилидж. Тя каза да ѝ се обадиш, ако ти се занимава с писане.

Чип поклати глава, сякаш Денис беше с него в кухнята и можеше да го види. Преди няколко месеца бяха говорили по телефона за осъвременяване на някоя от по-неизвестните пиеси на Шекспир; не можеше да приеме, че Денис е взела всичко на сериозно, че все още вярва в него.

– А татко? – попита тя. – Да не би да си забравил рождения му ден?

– Загубих представа за времето.

– Знам, че нямам право да те притискам, но не забравяй кой отвори твоя колет за Коледа.