Джонатан Франзен - Поправките

Денис побърза да се обади, сякаш за да ѝ попречи да я помоли за помощ:

– Доктор Хеджпет с кои фондове има договор?

– Ами като изключим старите му пациенти, които си плащат на частно, като баща ти, сега той работи само за фонда на Дийн Дриблет – отвърна Инид. – Нали ти разказах за голямото празненство в прекрасната огромна къща на Дийн? По-хубава млада двойка от Дийн и Триш не съм виждала, но боже господи, Денис, миналата година се обадих на неговата компания, когато баща ти падна с косачката, и знаеш ли колко ми поискаха, за да косят нашата малка морава? Петдесет и пет долара на седмица! Нямам нищо против печалбата, според мен е прекрасно, че Дийн е успял предприемач, нали разбра за екскурзията му до Париж с Хъни, та нищо лошо не искам да кажа за него, но петдесет и пет долара на седмица!

Денис опита оставената от Чип салата от зелен боб и посегна към зехтина.

– А колко ще струва, ако останете на старата система?

– Стотици долари повече месечно. Никой от приятелите ни не е във фонд, всички си плащат на частно, но ние няма как да си го позволим. Баща ти беше толкова консервативен с инвестициите си, че е истински късмет, дето изобщо имаме някакви пари за черни дни. Има и друго, което много, ама много, много ме тревожи. – Инид снижи глас. – Един от старите патенти на баща ти може най-сетне да ни донесе пари!

Надникна във всекидневната, за да провери дали Алфред не ги слуша.

– Ал, как си?

Той тъкмо поднасяше към брадичката си втория ордьовър, малкото зелено вагонче. Поклати глава, без да вдига поглед, все едно стискаше в пръстите си животинче, което може да избяга.

Инид се върна в кухнята с чантичката си.

– Най-сетне има възможност да изкара малко пари, а не проявява никакъв интерес. Гари говори с него по телефона миналия месец и се опита да го убеди да бъде по-агресивен, но баща ти го отряза.

Денис настръхна.

– Гари какво искаше да направите?

– Просто да бъдем малко по-агресивни. Ето, ще ти покажа писмото.

– Майко, патентите са си на татко. Оставете го да постъпи, както намери за добре.

Инид се надяваше, че в плика на дъното на чантичката си ще открие изчезналото препоръчано писмо от „Аксон“. В чантичката ѝ, както и в къщата, изгубените предмети понякога се появяваха по чудодеен начин. Но пликът, който извади, беше първото писмо, изпратено с обратна разписка, което изобщо не беше изчезвало.

– Прочети го и виж дали си съгласна с Гари.

Денис остави бурканчето с червен пипер, с който беше поръсила купената от Чип салата. Инид надникна над рамото ѝ и отново прочете писмото, за да е сигурна, че в него все още пишеше това, което тя помнеше.

Уважаеми доктор Ламбърт,

От името на корпорация „Аксон“ със седалище ул. „Двайсет и четвърта“, Източна индустриална зона, Швенксвил, Пенсилвания, ви предлагам да ви заплатим сумата от пет хиляди долара (5000) за пълното, изключително и неотменимо право върху патент № 4 934 417 (Електрополимеризация на терапевтичен фероацетатен гел), на който сте единствен държател.

За съжаление, управата на „Аксон“ не може да ви предложи по-голяма сума. Нашият продукт все още е в начална фаза на изпитания и няма гаранция, че инвестицията ще бъде доходоносна.

Ако условията в приложения договор са приемливи за вас, моля, подпишете и заверете със свидетел и трите копия, и ни ги изпратете до 30 септември.

Искрено ваш

Джоузеф К. Прагър,

Старши съдружник

„Браг Нътър и Спей“

Когато писмото пристигна през август, Инид събуди дремещия в мазето Алфред, а той сви рамене и рече: „Пет хиляди долара с нищо няма да променят начина ни на живот“. Тя предложи да пишат на „Аксон“ и да поискат повече пари, но Алфред поклати глава. „Ще прахосаме пет хиляди за адвокат и какво ще получим накрая?“ „Нищо не ни струва да поискаме повече“ – настоя Инид. „Няма да искам!“ – отсече Алфред. „Но ако им пишеш и поискаш десет хиляди...“ – поде Инид и замълча, тъй като Алфред я прониза с такъв поглед, все едно му беше предложила да правят секс.

Денис извади от хладилника бутилка вино, сякаш за да подчертае равнодушието си към този въпрос, който толкова вълнуваше Инид. Понякога на Инид ѝ се струваше, че Денис презира всичко, което е важно за майка ѝ. За това говореха дори и сладострастно опънатите джинси по дупето на Денис, с което тя блъсна вратата на шкафа да се затвори. За това говореше и увереността, с която пъхна тирбушона в тапата.

– Искаш ли малко вино?