Джонатан Франзен - Поправките

За съжаление, тази програма привлече хищници. В началото на осемдесетте, когато Алфред наближаваше пенсиониране, „Мидланд Пасифик“ беше известен като регионален превозвач, който въпреки изключително доброто си управление и високите приходи от товарни превози на дълги разстояния има скромна печалба. „Мидланд Пасифик“ вече беше отхвърлил един нежелан ухажор, когато попадна в лакомия взор на Хилард и Чонси Врот, двама близнаци от Оук Ридж, Тенеси, изградили от наследената от родителите си кланица империя на долара. Компанията им „Орфик Груп“ притежаваше верига хотели, банка в Атланта, петролна рафинерия и „Арканзас Саутърн Рейлроуд“. Братята Врот бяха със сплескани лица и сплъстени коси и нямаха никакви други желания и интереси освен трупането на пари; финансовите издания ги наричаха „корсарите от Оук Ридж“. На една от първите проучвателни срещи, на която присъства и Алфред, Чонси Врот упорито се обръщаше към генералния директор с „татенце“: „Давам си сметка, че според теб това не е „честна сделка“, татенце“, „Е, татенце, защо не седнеш да обсъдиш този въпрос с адвокатите си още сега?“, „Боже мой, а Хилард и аз смятахме, че ръководиш предприятие с цел печалба, а не благотворително дружество, татенце!“. Този антипатернализъм галеше ухото на профсъюзите, които след месеци напрегнати преговори предложиха на братята Врот пакет отстъпки от заплащането и работните условия на стойност двеста милиона долара; след като си осигуриха тези облекчения, плюс двайсет и седем процента от акциите, плюс безгранично финансиране посредством облигации, братята Врот отправиха неустоимо предложение и купиха от раз железопътната компания. Наеха един бивш директор на отдел „Пътно строителство“ в Тенеси, Фентън Крийл, да слее новата придобивка с „Арканзас Саутърн“. Крийл затвори централата на „Мидланд Пасифик“ в Сейнт Джуд, уволни или пенсионира една трета от служителите, а останалите премести в Литъл Рок.

Алфред се пенсионира два месеца преди шейсет и петия си рожден ден. Беше си у дома и гледаше „Добро утро, Америка“ от новото си синьо кресло, когато му се обади Марк Джамборец, пенсионираният юрисконсулт на компанията, с новината, че един шериф в Ню Чартърс, Канзас, се е самоарестувал, задето е стрелял по служител на „Орфик Мидланд“.

– Шерифът се казва Брус Халстром – каза Джамборец. – Чул, че някакви негодници свалят кабелите на сигнализацията. Отишъл на място и видял трима души да режат жиците, да чупят семафорите и да изваждат всичко, в което има мед. Единият получил куршум в бедрото, преди другите двама да успеят да обяснят на Халстром, че работят за „Мидланд Пасифик“. Били ги наели да събират медта срещу долар и двайсет на килограм.

– Но това си е работеща нова система – отвърна Алфред. – Няма и три години, откакто подновихме цялата линия до Ню Чартърс.

– Братята Врот карат за скрап всичко освен релсите – заяви Джамборец. – Отказват се да обслужват Глендора! Мислиш ли, че „Атчисън“ или пък „Топека“ няма да я грабнат веднага?

– Е...

– Това е някаква подигравка с християнската етика – продължи Джамборец. – Братята Врот не могат да приемат, че сме признавали други принципи освен безскрупулното преследване на печалба. Казвам ти: те мразят това, което не разбират. Откъдето минат, посипват всичко със сол. Затвориха централата в Сейнт Джуд! А ние сме два пъти по-голяма компания от „Арканзас Саутърн“! Наказват Сейнт Джуд, задето е домът на „Мидланд Пасифик“. Крийл наказва градчетата като Ню Чартърс, задето са били на „Мидланд Пасифик“. Посипва със сол полетата на финансовите грешници!

– Е... – повтори Алфред, приковал очи в новото си синьо кресло, което го приласкаваше да седне да подремне. – Това вече не ме засяга.

Само че той беше работил трийсет години, за да изгради „Мидланд Пасифик“ като здрава система, а Джамборец продължи да му се обажда и да го уведомява за поредните безумия, ала от това само му се придрямваше. Не след дълго по западното трасе на „Мидланд Пасифик“ почти не остана обслужвана гара, но явно Фентън Крийл се задоволи със свалянето на сигнализацията и изтърбушването на семафорите. Пет години след придобиването, релсите все още си стояха на мястото, а правото за преминаване по тях не беше продадено. Само медната нервна система – в проява на някакъв корпоративен автовандализъм – беше унищожена.

– А сега трябва да се тревожа и за здравните ни осигуровки – нареждаше Инид на Денис. – „Орфик Мидланд“ прехвърля пенсионираните служители на „Мидланд Пасифик“ към отделен фонд до края на април. Трябва да намеря някой здравен фонд, който да работи с нашите лекари. Отвсякъде валят реклами, предлаганите услуги ми се струват съвсем еднакви и ако има някакви разлики, сигурно са описани с дребен шрифт най-отдолу, и честно казано, Денис, не мисля, че мога да се справя сама.