Джонатан Франзен - Поправките

Макар и очите му да бяха зачервени и от тях да се стичаха сълзи, лицето на Чип сияеше от сила и яснота. Ето това беше синът, на когото можеше да вярва, че ще го разбере; затова отговорът на Чип прозвуча като окончателна присъда. Отговорът на Чип показваше, че това е краят. Краят дойде с поклащане на глава и с думите:

– Не мога, тате. Не мога.

Когато най-сетне дойдоха, корекциите настъпиха не изведнъж, като пукване на балон, а като много по-нежно топене, продължило цяла година изтичане на капитали от ключови финансови пазари: спадът беше твърде постепенен, за да предизвика заглавия по вестниците, и твърде предсказуем, за да нарани някой друг, освен глупаците и бедните работници.

На Инид ѝ се струваше, че като цяло настоящите събития са някак по-дребни и по-скучни от тези в младостта ѝ. Тя помнеше трийсетте години, беше видяла с очите си какво може да се случи с една държава, когато световната икономика свали кадифените си ръкавици; беше помагала на майка си да раздава остатъци от храна на бездомните в уличката зад пансиона. Но бедствия от такава величина като че ли вече не сполетяваха Съединените щати. Бяха взети обезопасителни мерки, подобно на гумените настилки, с които покриваха модерните детски площадки, за да омекотят паданията.

И все пак пазарите наистина се сринаха и Инид, на която и през ум не ѝ беше минавало, че някой ден ще се радва, задето Алфред е закотвил парите им в държавни ценни книжа и облигации, понесе сгромолясването по-леко от своите литнали нависоко приятелки. Както заплашваше, „Орфик Мидланд“ прекрати здравната ѝ застраховка, но старият ѝ съсед Дийн Дриблет, Бог да благослови щедрото му сърце, с едно драсване на химикалката я прехвърли към „Ди Ди Кеър Чойс Плъс“, което ѝ позволи да остане при любимите си лекари. Продължаваше да плаща месечни такси за старческия дом, но все някак успяваше да се справи с пенсията на Алфред и с другите придобивки от железничарския пенсионен фонд, а междувременно къщата, която си беше изцяло нейна, покачваше стойността си. Простичката истина беше, че макар че не беше богата, Инид не беше и бедна. Някак си тази истина ѝ се беше изплъзвала през годините тревоги и притеснения за Алфред, но щом той се махна от къщата и тя навакса със съня, Инид я видя съвсем ясно.

Сега виждаше по-ясно всичко, най-вече децата си. Когато Гари се върна в Сейнт Джуд с Джоуна няколко месеца след катастрофалната Коледа, тя страшно се забавлява. Гари все така настояваше да продадат къщата, но вече не можеше да твърди, че Алфред ще падне по стълбите и ще се убие, а и към този момент Чип беше свършил доста неща (боядисване на плетените мебели на верандата, оправяне на покрива, почистване на улуците, замазване на пукнатините), които, докато бяха занемарени, бяха другият силен аргумент на Гари за продажба. Двамата с Инид продължаваха да се дърлят за пари, но това ѝ беше приятно. Синът ѝ я преследваше за 4,96 долара, които тя му „дължала“ за шестте десетсантиметрови дюбела, на което тя отвърна с въпрос: „О, това нов часовник ли е?“. Той призна, че Каролин му е подарила нов ролекс за Коледа, но след това бил загубил много пари заради една биотехнологична компания, чиито акции не можел да продаде преди 15 юни, а и така или иначе, въпросът бил принципен. Инид обаче отказа, също от принципни съображения, да му даде въпросните 4,96 долара. Наслаждаваше се на мисълта, че ще отиде в гроба, без да му плати за шестте дюбела. Попита обаче от коя точно компания е претърпял голямата загуба, а той отвърна, че нямало значение.

След Коледа Денис се премести в Бруклин и започна работа в нов ресторант, а през април изпрати на майка си самолетен билет за рождения ѝ ден. Инид ѝ благодари, но заяви, че не може да отиде, нямало да остави Алфред, не било правилно. След това замина и прекара четири прекрасни дни в Ню Йорк. Денис изглеждаше много по-щастлива, отколкото на Коледа, и Инид предпочете да си затвори очите пред факта, че дъщеря ѝ все още нямаше мъж до себе си, нито пък видимо желание да си намери.

Прибра се в Сейнт Джуд и един следобед, докато играеха бридж при Мери Бет Шумпърт, Беа Мейснър, от позицията на добра християнка, се впусна във възмутена тирада срещу един известен актьор, който бил „обратен“.

– Дава ужасен пример на младите – рече Беа. – Според мен, след като си направил лош избор, най-малкото поне не бива да се хвалиш с него. Особено когато вече има толкова много нови програми, които помагат на такива хора.