Джонатан Франзен - Поправките

– Притеснявам се, че не се обажда – рече тя.

Гари застана до нея, невроните му мъркаха доволно от сладката смазка на първата глътка. Попита я дали е чувала за бръснача на Окам.

– Бръсначът на Окам – заяви той с коктейлна афористичност – ни приканва да изберем по-простото от две възможни обяснения за дадено явление.

– Какво искаш да кажеш? – попита майка му.

– Искам да кажа, че е възможно Чип да не се обажда заради някакво неизвестно за нас усложнение. Или пък причината се крие в нещо съвсем просто и добре познато, а именно невероятната му безотговорност.

– Той каза, че си идва и че ще се обади – отговори унило Инид. – Каза, че си идва у дома.

– Добре. Хубаво. Стой си на прозореца. Ти избираш.

Тъй като се предполагаше, че той ще кара за „Лешникотрошачката“, Гари нямаше как да си пийне толкова, колкото му се искаше преди вечеря. Затова побърза да си навакса, щом се върнаха от балета. Алфред се качи в спалнята едва ли не на бегом, а Инид си легна в мазето с намерението да остави децата си да се справят с проблемите, които възникнат през нощта. Гари си сипа уиски и се обади на Каролин. Сипа си още едно и обиколи къщата, но не успя да намери Денис. Донесе от стаята си коледните подаръци и ги подреди под елхата. За всички подаръкът му беше един и същ: кожен албум с „Двестате най-хубави снимки на семейство Ламбърт“. Беше се постарал да приключи с изваждането на снимките преди празника и сега, след като албумът беше готов, възнамеряваше да разруши тъмната стаичка и с част от печалбата си от „Аксон“ да сложи модел на електрическо влакче над гаража. Това беше хоби, което сам си беше избрал, не му беше натрапено от друг и докато полагаше замаяната си от уискито глава на студената възглавница и гасеше тока в старата си стая в Сейнт Джуд, го завладя детско вълнение при мисълта как ще пуска влакчето по картонени планини и по високи надлези от дървени бъркалки...

Сънува десет Коледи у дома. Сънува стаи и хора, стаи и хора. Сънува, че Денис не му е сестра и се кани да го убие. Единствената му надежда беше пушката в мазето. Докато проверяваше дали е заредена, усети зловещо присъствие зад гърба си в работилницата. Завъртя се и не позна Денис. Видя някаква друга жена, която трябваше да убие, за да не го убие тя. Спусъкът потъна без съпротива, увисна безжизнен, не произведе резултат. Пушката беше включена на „Назад“ и докато успее да я превключи на „Напред“, жената му се нахвърли...

Събуди се, пикаеше му се.

Тъмнината в стаята се разпръсваше само от проблясването на радиочасовника, чийто екран той не погледна, тъй като го беше страх, че все още е страшно рано. Виждаше неясните очертания на горния край на старото легло на Чип до отсрещната стена. Тишината в къщата като че ли беше мимолетна и неспокойна. Току-що възцарила се.

Гари се измъкна безшумно от леглото и се прокрадна към вратата, но там уплашено се спря.

Не смееше да отвори.

Напрегна слух да чуе какво става оттатък. Стори му се, че долавя неясно мърдане, движение, далечни гласове.

Страхуваше се да отиде до тоалетната, тъй като не знаеше какво ще намери там. Страхуваше се, че ако излезе от стаята, когато се върне, ще открие някого в леглото, може би майка си или сестра си, или пък баща си.

Беше убеден, че в коридора се движи някой. В замъгленото си полубудно съзнание свързваше изчезналата преди лягането му Денис с приличащия на Денис призрак, който се опитваше да го убие в съня му.

Вероятността този призрачен убиец в момента да се спотайва в коридора беше само деветдесет процента фантастична.

По-безопасно беше да остане в стаята и да се изпикае в някоя от декоративните австрийски халби на тоалетката.

Ами ако шуртенето привлечеше вниманието на този, който дебнеше отвън?

Прокрадна се на пръсти да вземе халбата и се скри в дрешника, който делеше с Чип, откакто Денис получи по-малката спалня и момчетата останаха сами. Дръпна вратата да се затвори, намърда се между дрехите в калъфи от химическо чистене и натъпканите с какво ли не пазарски чанти от „Нордстром“, натрупани тук от Инид, и се облекчи в халбата. Държеше пръста си на ръба, за да усети, ако халбата тръгне да прелива. Точно когато топлината от надигащата се урина достигна пръста му, мехурът му най-сетне се изпразни. Спусна внимателно халбата на пода на дрешника и я покри с някакъв плик, който измъкна от чанта „Нордстром“.

Тихо-тихо излезе от дрешника и се върна в леглото. В мига, в който повдигаше краката си от пода, чу гласа на Денис. Прозвуча ясен и непринуден, все едно тя беше в стаята при него.