Джонатан Франзен - Поправките

„Да го оставя ли да се застреля?“

Въпросът изплува толкова ясно в ума му, че едва не го изрече на глас. Замисли се. Да, беше се намесил в името на безопасността на майка си и конфискува хапчетата ѝ, но при Инид имаше живец, надежди и радост, които си заслужаваха да бъдат спасени. Старецът обаче беше капут.

В същото време Гари не желаеше да чуе изстрел, да слезе и да нагази в локва кръв. Не искаше и майка му да преживее подобен кошмар.

И все пак, колкото и ужасна да беше подобна гледка, след това животът на Инид щеше да отбележи огромен скок в качествено отношение.

Отвори кутията с патрони на тезгяха, нито един не липсваше. Защо пък точно той трябваше да забележи, че Алфред е преместил пушката? Не можеше ли този товар да се падне на някой друг? В главата му изведнъж се появи решение, и то с такава категоричност, че този път той наистина го изрече на глас в прашната, лъхаща на пикоч, поглъщаща ехото лаборатория:

– Щом го искаш, заповядай. Няма да те спирам.

Преди да пробие дупките, трябваше да изпразни шкафчето в банята. Само по себе си това беше тежка задача. В една кутия за обувки Инид пазеше всяко топче памук, извадено от шишенце с аспирин или друго лекарство. Петстотин или хиляда памучета. Вкаменени, изстискани наполовина тубички с кремове. Пластмасови канички и принадлежности (на цвят още по-гадни, доколкото беше възможно, от бежовото) от влизането ѝ в болница за операция на стъпалото, на коляното и за флебит. Шишенца с „Мъркюрикром“ и „Анбезол“, засъхнали някъде през шейсетте. В една книжна кесия, която Гари побърза да хвърли на най-горната лавица, имаше отколешни дамски превръзки и тампони.

Светлината навън вече гаснеше, когато той най-сетне се справи с шкафчето и се приготви да пробие шестте дупки. И тогава се оказа, че старите бургии са по-тъпи и от главичка на гвоздей. Натискаше с цялата си тежест, върхът на бургията почерня и закалката започна да се лющи, старата бормашина запуши. Пот се стичаше по лицето и гърдите му.

Алфред избра точно този момент, за да надникне в банята.

– Какво става тук?

– Бургиите ти са затъпени – изпъшка Гари. – Трябваше да купя нови, като бях в магазина.

– Дай на мен.

Гари не беше възнамерявал да привлече стареца и двете треперещи пръстати животинчета, които бяха неговият авангард. Отдръпна се от немощните, алчно протегнати ръце, но очите на Алфред вече бяха впити в бормашината, лицето му сияеше от възможността да реши някакъв проблем. Гари предаде инструмента. Чудеше се дали изобщо баща му може да види какво държи в тресящите си ръце. Пръстите на стареца пропълзяха по очуканата повърхност, гърчеха се като слепи червеи.

– Включил си я да удря назад – рече той.

С извития жълт нокът на палеца Алфред завъртя превключвателя да сочи „Напред“ и подаде бормашината на Гари, за първи път от появата му погледите им се срещнаха. Студените тръпки, които пробягаха по кожата на сина, не се дължаха само на потта. „Явно в главата на стареца все още премигва някоя и друга лампичка“, помисли си той. Алфред наистина изглеждаше щастлив: щастлив, че е поправил нещо, и още по-щастлив, подозираше Гари, задето е доказал, че е по-умен – в този конкретен случай – от сина си.

– Ясно защо не съм инженер – измърмори Гари.

– Какво искаш да направиш?

– Ще сложа този лост, за да се държиш за него. Ще използваш ли душа, ако има стол и дръжка?

– Нямам представа какво са намислили за мен – заяви Алфред и излезе.

„Това беше коледният ти подарък – рече му наум Гари. – Обръщането на превключвателя беше твоят подарък за мен.“

След час банята беше в предишния си вид, а той отново беше в предишното си отвратително настроение. Инид постфактум беше променила мнението си къде трябва да е дръжката, а когато Гари покани Алфред да пробва новия стол, баща му заяви, че предпочита да се къпе във вана.

– Изпълних си обещанието, повече не ме търсете – заяви Гари в кухнята, сипвайки си питие. – Утре ще правя само това, което на мен ми е приятно.

– Сега банята изглежда много по-добре – отвърна Инид.

Гари раздруса бутилката. Почти напълни чашата.

– О, Гари – обади се майка му, – мислех да отворим шампанското, дето го донесе Беа.

– О, по-добре да го оставим – рече Денис, която беше направила щолен, кейк и два хляба със сирене, и приготвяше за вечеря, доколкото виждаше Гари, полента и пържено заешко. В тази кухня сигурно за първи път влизаше заек.

Инид поднови кръженето около кухненските прозорци.