Джонатан Франзен - Поправките

Караницата им продължи и по време на обяда. Гари бавно изпи една бира, след това си отвори втора, наслаждавайки се на притеснението, което подклаждаше в Инид, която му повтори три-четири пъти, че е време да се захване за работа в банята. Когато накрая се надигна от масата, му мина през ума, че импулсът му да ръководи живота на Инид е логичен отговор на нейните опити да управлява неговия.

Дръжката за под душа представляваше четирийсетсантиметрова бежова поцинкована тръба, закривена в двата края. Сложените с тръбата дебели видии щяха да свършат работа за закрепяне към дърво, но не ставаха за керамични плочки. За да я монтира, трябваше да пробие дупки в стената за десетсантиметрови дюбели.

Долу в работилницата на Алфред успя да намери бургиите за бетон за електрическата бормашина, но кутиите от цигари, които помнеше като рогове на изобилието от полезни дреболии, се оказаха пълни главно с ръждясали осиротели винтове, шайби и гумени уплътнения за тоалетно казанче. Нямаше нито един десетсантиметров дюбел.

На път към железарския магазин, надянал усмивката си „Аз съм идиот“, той мярна Инид, която се взираше навън през дантелената завеса на прозореца в трапезарията.

– По-добре не възлагай големи надежди на появата на Чип, майко.

– Просто ми се стори, че чух кола на улицата.

„Добре, продължавай в този дух – помисли си Гари, излизайки, – мисли само за този, когото го няма, и не обръщай внимание на другия, който е тук.“

На тротоара се размина с Денис, която се връщаше от хранителния магазин с пълни торби.

– Надявам се, че ще оставиш мама да плати за всичко това – рече той.

Тя му се изсмя в лицето.

– Какво значение има?

– Все се опитва да мине метър. Това ме вбесява.

– Гледай да не те излъже с някой цент – подхвърли подигравателно Денис и продължи към къщата.

Защо всъщност се чувстваше виновен? Не беше обещавал да доведе Джоуна и макар че към момента беше напред с 58 000 долара с инвестицията си в „Аксон“, беше се потрудил здравата за тези акции и беше поел целия риск, а и самата Беа Мейснър го беше посъветвала да не дава хапчетата на Инид. Така че защо се чувстваше виновен?

Докато шофираше, си представяше как стрелката на налягането в черепа му се прокрадва нагоре. Съжаляваше, че беше предложил помощта си на Инид. Предвид за колко кратко си беше дошъл, беше глупаво да прекара следобеда в работа, за която тя спокойно можеше да плати на някой майстор.

В железарския магазин се нареди на опашка зад най-дебелите и мудни хора от централния пояс на Щатите. Те бяха дошли да си накупят дядоколедовци от локум, пакети с гирлянди, щори, сешоари за по осем долара и изрисувани с празнична украса поставки за горещи съдове. С кебапчести пръсти ровеха в малките си портфейли за точни монети. От ушите на Гари излизаха струйки пара като в комикс. В главата му прелитаха безбройните забавни занимания, на които можеше да се посвети, вместо да пилее половин час, за да купи шест десетсантиметрови дюбела. Можеше да отиде в залата на кондуктора в магазина за подаръци в Музея на транспорта, да прегледа старите чертежи на мостове и трасета от първите години на баща си в „Мидланд Пасифик“, да потърси в килера под верандата отдавна изчезналото си електрическо влакче. След като депресията му се „разсея“, у него се беше появил запален интерес към колекционирането на модели на локомотиви, вагончета и релси и с радост би прекарал цял ден – цяла седмица! – в игра с тях...

Когато се прибра, от пътеката мярна как дантелената завеса се разделя, майка му отново надничаше навън. Вътре беше задушно и ухаеше на различните неща, които Денис печеше, задушаваше и запържваше. Гари връчи на Инид касовата бележка за дюбелите, което тя прие като признак на враждебност, както си и беше.

– Не можеш да си позволиш четири долара и деветдесет и шест цента?

– Майко, ще изпълня обещанието си. Но това не е моята баня. Не е моята дръжка.

– Ще ти дам парите после.

– Да не забравиш.

– Гари, ще ти дам парите после.

Денис, препасана с престилка, следеше разговора им от прага на кухнята със засмени очи.

Гари слезе отново в мазето, където Алфред похъркваше в голямото си синьо кресло. Гари продължи към работилницата и там изведнъж го сепна ново откритие. На тезгяха беше подпряна пушка в брезентов калъф. Не помнеше да я е видял тук предишния път. Дали беше възможно да я е пропуснал? По принцип пушката седеше в килера под верандата и озоваването ѝ тук изобщо не му харесваше.