Джонатан Франзен - Поправките

Чип беше смаян от приликата между черната борса в Литва и свободния пазар в Америка. И в двете страни богатствата бяха съсредоточени в ръцете на малцина, нямаше никакви значими разграничения между частния и публичния сектор; едрите магнати живееха в безкрайна тревога, която ги караше да разширяват империите си безскрупулно; обикновените граждани живееха в непрестанен страх да не загубят работата си и също тъй непрестанно гадаеха кой мощен частен интерес владее дадена доскоро публична институция в този момент; икономиката се крепеше най-вече на неутолимата жажда на елита за лукс. (Във Вилнюс, през ноември на тази мрачна есен, петима олигарси осигуряваха прехраната на хиляди дърводелци, зидари, занаятчии, готвачи, проститутки, бармани, механици и телохранители.) Основната разлика между Америка и Литва, доколкото виждаше Чип, беше, че в Америка богатото малцинство подчиняваше небогатото мнозинство чрез притъпяващи разума и убиващи духа развлечения, играчки и лекарства, докато в Литва силното малцинство подчиняваше безсилното мнозинство чрез заплахи и насилие.

В известен смисъл фукоисткото му сърце се разтапяше от възможността да живее в страна, където собствеността и контролът над публичния дискурс се определяха от един-единствен въпрос: в чии ръце е оръжието.

С най-богат арсенал разполагаше руснакът Виктор Лишенков, който благодарение на приходите от монополното си положение на пазара за хероин и екстази беше придобил абсолютен контрол над „Литовска банка“, след като предишният ѝ собственик „Френдли Тръст“ от Атланта беше подценил катастрофално консуматорския апетит за своите кредитни карти. Паричните запаси в брой позволиха на Виктор Лишенков да въоръжи петстотин „охранители“, които през октомври обградиха атомния реактор от чернобилски тип в Игналина, на 120 километра североизточно от Вилнюс, който осигуряваше три четвърти от електричеството за страната. Обсадата даде на руснака чудесно средство за натиск в преговорите за изкупуване на най-големия производител на ток от съперничещ олигарх, който се беше сдобил с предприятието на безценица по време на голямата приватизация. За една нощ Лишенков стана господар на всеки литас, идващ от електромерите в страната, но тъй като се страхуваше, че руският му произход може да предизвика националистически брожения, внимаваше да не злоупотребява с новата си власт. В жест на добра воля намали цената на тока с петнайсет процента, които предишният олигарх беше прибирал в джоба си. На крилете на надигналата се вълна от популярност той създаде нова политическа партия („Евтин ток за народа“) и регистрира листа от кандидати за насрочените в средата на декември парламентарни избори.

Земята продължаваше да произвежда и литасите все така бяха в обращение. В „Литвания“ и „Вингис“ даваха кървавия „Муди Фрут“. Шеги на литовски излизаха от устата на Дженифър Анистън в „Приятели“. Чистачите изпразваха бетонните кошчета на площада пред „Света Катерина“. Но всеки изминал ден беше по-кратък и по-мрачен от предишния.

Литва залязва на световната сцена след смъртта на Витаутас Велики през 1430 година. В продължение на шестстотин години Полша, Прусия и Русия си я предават една на друга като многократно разменян сватбен подарък (облицована с имитация на кожа кофичка за лед, щипци за салата). Езикът и споменът за по-добри времена оцеляват, но най-важният факт за нея няма как да се промени: Литва си остава все така малка. През двайсети век Гестапо и есесовците успяват да ликвидират 200 000 литовски евреи, а след това руснаците депортират още четвърт милион от населението ѝ в Сибир, без изобщо да привлекат вниманието на международната общност.

Гитанас Мизевичюс идваше от род на свещеници, войници и чиновници край границата с Беларус. Дядо му по бащина линия, местен съдия, не издържал прегледа на новата комунистическа власт през 1940 година и бил изпратен в ГУЛАГ заедно с жена си, а после изчезнал безследно. Бащата на Гитанас притежавал кръчма във Видишкес и подкрепял партизанското съпротивително движение (така наречените „горски братя“) до края на бунтовете през 1953 година.

Година след раждането на Гитанас, Видишкес и осемте околни общини били опразнени от марионетното правителство, за да се разчисти терен за първата от двете атомни електроцентрали. Изселените петнайсет хиляди души („заради безопасността“) получили жилища в чисто новия модерен малък град Хрушчевай, набързо построен сред езерата на запад от Игналина.