Джонатан Франзен - Поправките

– Доста мрачен на вид, само блокове от сгуробетон и никакви дървета – разказа Гитанас. – Новото заведение на баща ми беше с бар от сгуробетон, сепарета от сгуробетон, лавици от сгуробетон. Социалистическата планова икономика в Беларус беше произвела прекалено много сгуробетонни блокчета и ги даваше без пари. Или поне така ни казваха. Така или иначе, нанесохме се там. Дори и леглата ни, пързалките и катерушките, пейките в парка бяха от сгуробетон. Минаха година-две и тъкмо навърших десет, изведнъж майките и бащите на всички наоколо се разболяха от рак на белите дробове. Наистина на всички. След това и на баща ми откриха тумор в белия дроб. Накрая властите дойдоха да огледат Хрушчевай и – виж ти! – оказа се, че има радон. Въпросните сгуробетонни блокчета били леко радиоактивни! Във всяко затворено помещение в Хрушчевай имаше натрупване на радон. Особено в заведенията, където няма вентилация и собственикът седи вътре по цял ден и пуши. Като баща ми. Беларус, нашата братска социалистическа република (която, между другото, е била част от Литва), ни се извини. Явно някак си в сгуробетона бил попаднал малко уранинит. Ужасна грешка. Много, много съжаляваме. Изнесохме се от Хрушчевай и баща ми умря в адски мъки десет минути след полунощ след деня на годишнината от сватбата си, тъй като не искаше майка ми да свързва смъртта му с техния празник; минаха трийсет години, след падането на Горбачов най-сетне успяхме да надникнем в старите досиета и какво да видим? Не е имало никакъв излишък от сгуробетонни блокчета заради лошо планиране. Не е имало объркване в петилетния план. Било е нарочна стратегия за усвояване на нискорадиоактивни отпадъци в строителни материали. Въз основа на теорията, че циментът в сгуробетонните блокчета прави радиоактивните изотопи безвредни! Но в Беларус имали гайгерови броячи и на бърза ръка пукнали шарения балон за безвредността, и така хиляди влакови композиции със сгуробетонни блокчета били изпратени на нас, тъй като ние не сме и подозирали, че може да има нещо нередно.

– Ох! – обади се Чип.

– Ох и още как! – кимна мрачно Гитанас. – Това уби баща ми, когато бях на единайсет. И бащите на най-добрите ми приятели. И стотици други хора след това. Но на нас ни се виждаше съвсем логично. Даваше ни възможност да зърнем врага си, да вземем на мушка големия зъл паяк СССР, имахме кого да мразим, поне до деветдесетте.

Програмата на VIPPPAKJRIINPB17, за чието основаване работел Гитанас след независимостта, се крепяла на един-единствен здрав и непоклатим темел: руснаците трябва да си платят за опустошението на Литва. В началото, през деветдесетте, все още било възможно страната да се управлява само въз основа на омразата. Но не след дълго се появили и други партии, които, макар да отдавали дължимото на реваншизма, се стремели да минат отвъд него. В края на деветдесетте, когато VIPPPAKJRIINPB17 изгубила и последното си кресло в Сейма, от партията останала само недооправената вила.

Гитанас напразно се мъчел да схване политическия смисъл на случващото се. Когато офицерите от Червената армия го задържали незаконно, подлагали го на разпити и ако откажел да отговаря на въпросите, бавно покривали лявата половина на тялото му с дълбоки изгаряния, светът му се струвал напълно разбираем. След независимостта обаче политиката изгубила основанията си. Дори и уж най-простият и важен въпрос за съветските репарации към Литва се оказвал нееднозначен, тъй като по време на Втората световна война литовците били помагали за преследването на евреите, а сегашните обитатели на Кремъл били бивши антисъветски настроени националисти, които също като литовците настоявали за репарации.

– Какво да сторя – продължи Гитанас, – когато нашественикът е система и култура, а не армия? В най-добрия случай мога само да се надявам страната ми един ден да прилича на някоя второразредна държава от западния свят. Да е като всички останали.

– Например Дания, с привлекателни бистра и бутици по морския бряг – каза Чип.

– Чувствахме се истински литовци, когато сочехме Съюза с пръст: „Не, ние не сме като тях“. Но ако заявя: „Не, ние не сме за свободен пазар“ или „Не, ние не искаме глобализация“, няма как да се почувствам литовец. По-скоро ще се изложа като пълен глупак, изскочил от каменната ера. Така че как мога да бъда патриот сега? За какво да се боря? Какво е положителното послание за моята страна?

Гитанас продължил да обитава полуразрушената вила. Предложил на майка си да се премести при него, но тя предпочела да остане в апартамента си край Игналина. По модата на литовските политици от онова време, особено реваншистите като него самия, и той се сдобил с дял от бившата социалистическа собственост – двайсет процента от акциите на завода за преработка на захарно цвекло „Сукроза“, вторият по големина работодател в Литва, – и благодарение на дивидентите си живеел доста добре като националист от запаса.