Джонатан Франзен - Поправките

– Стига, не се съди толкова строго.

– Убий, за да не те убият. Не е толкова лесно да прегърнеш това верую.

Гитанас се опитваше да прояви агресия. Като престъпен бос наистина разполагаше с едно преимущество: парите, събрани от Партия за свободен пазар. След като силите на Лишенков обградиха централата в Игналина и принудиха собственика на литовската електрическа компания да се откаже от нея, Гитанас продаде ценния си дял от „Сукроза“, опразни касите на Партия за свободен пазар и купи контролния пакет от най-големия мобилен телефонен оператор в Литва. „Трансбалтик Уайърлес“ беше единствената важна компания за комунални услуги, която можеше да си позволи. Даде на телохранителите си по 1000 минути за национални разговори на месец плюс безплатна гласова поща и идентифициране на номера и ги натовари да подслушват обажданията на множеството телефони на Лишенков. Научи, че Лишенков възнамерява да се отърве от дела си в Националната компания за обработка на кожи и животински продукти, и бързо продаде своите акции. Този удар му донесе доста пари, но се оказа фатален в дългосрочен план. Лишенков се досети, че подслушват телефоните му, и се прехвърли към по-сигурен регионален оператор, който действаше от Рига. След това атакува Гитанас.

В навечерието на насрочените за 20 декември избори, „авария“ в подстанция остави без ток централата на „Трансбалтик Уайърлес“ и шест от предавателите му. Разярени млади собственици на мобилни телефони от Вилнюс с бръснати глави и кози брадички нападнаха офисите на компанията. Управата на „Трансбалтик“ потърси помощ по старите медни кабели на стационарните телефони, а пристигналите в отговор на обаждането „полицаи“ се присъединиха към тълпата, плячкосаха централата и обсадиха трезорите ѝ, докато не дойдоха три микробуса с „полицаи“ от единствения участък, на който Гитанас можеше да си позволи да плаща. След ожесточена схватка първата група „полицаи“ отстъпи, а другите „полицаи“ разпръснаха протестиращите.

Цялата петъчна нощ и в събота до обед техниците на компанията се опитваха да поправят аварийния генератор от времето на Брежнев, който трябваше да осигури резервно електричество за централата. Предавателната шина на генератора беше ръждясала и когато началникът на отдела я дръпна да провери здравината ѝ, трансформаторът се отчупи от основата си. На светлината на свещи и фенерче механикът се захвана да го завари на мястото му и така прогори с оксижена дупка в намотката, а предвид политическата нестабилност покрай изборите, във Вилнюс не можеха да бъдат намерени други дизелови генератори на каквато и да е цена (и със сигурност нито един трифазен генератор от типа, с който беше направена да работи централата, а тя беше направена така просто защото към онзи момент можеше да се намери евтино стар трифазен генератор от времето на Брежнев), като в същото време доставчиците на резервни части от Полша и Финландия отказваха, пак заради политическата нестабилност, да изпратят каквото и да е било в Литва, без преди това да получат парите си в твърда валута; така цялата страна, чиито жители, подобно на западните си побратими, бяха срязали медните жици, когато клетъчните телефони станаха евтини и достъпни, потъна в комуникационно затъмнение като в деветнайсети век.

В изключително мрачното неделно утро Лишенков и бандата му контрабандисти и биячи от листата на партия „Евтин ток за народа“ обявиха, че са получили 38 от 141 места в Сейма. Но президентът на Литва Аудриус Виткунас, харизматичен и параноичен архинационалист, който мразеше еднакво Русия и Запада, не призна резултатите от изборите.

– Мазният Лишенков и неговите бесни псета няма да ме уплашат! – крещеше Виткунас в телевизионно обръщение към нацията в неделя вечерта. – Спиранията на тока по места, почти пълният срив в комуникационната мрежа на столицата и околностите, присъствието на тежковъоръжени „охранители“, наети от Лишенков и бесните му псета, не ми позволяват да смятам, че вчерашните избори отразяват решителната воля и безграничния здрав разум на великия и славен, безсмъртен народ на Литва! Не мога, не бива, не смея и в никакъв случай няма да призная тези омаскарени, вонящи на гнилоч и сифилитично разложение, опозорени национални парламентарни избори!

Гитанас и Чип гледаха обръщението по телевизията в голямата зала във вилата. Двама телохранители играеха кротко на „Тъмници и дракони“ в ъгъла, а Гитанас превеждаше на Чип по-цветистите фрази от майсторската реч на Виткунас. Торфеният здрач на най-краткия ден в годината гаснеше в скритите зад решетки прозорци.