Джонатан Франзен - Поправките

Подхвърли му дебел кафяв плик и в същия миг по стените на вилата отекнаха удари. Чип изтърва плика. Един камък влетя през прозореца и падна до телевизора. Оказа се отчупено от гранитна тротоарна плочка ъгълче. От него лъхаше враждебност и смут.

Гитанас се обади в „полицията“ по стационарната мрежа и уморено заговори. Братята Йонас и Аидарис, с пръст на спусъка, влязоха през предната врата, следвани от студен повей с коледен аромат на бор. Братята бяха братовчеди на Гитанас и може би затова не бяха дезертирали с останалите. Той затвори телефона и им даде нареждания на литовски.

В кафявия плик имаше дебела пачка от банкноти по петдесет и сто долара.

Усещането на Чип от съня му – осъзнаването му със закъснение, че празникът е настъпил, – не го напускаше и на дневна светлина. Нито един от младите интернетаджии не беше дошъл на работа, Гитанас му беше дал подарък, по клоните на елите имаше сняг, на вратата се трупаха коледари с дебели палта...

– Събирай си багажа – подкани го Гитанас. – Йонас ще те закара на летището.

Чип се качи в стаята си с празна глава и натежало сърце. Чуха се гърмежи, дрънченето на изхвърлени гилзи, Йонас и Аидарис стреляха във въздуха (или поне така се надяваше). Зън-зън-зън, зън-зън-зън...

Обу си кожените панталони и си сложи коженото яке. Събирането на багажа му напомни разопаковането в началото на октомври, направи кръг във времето и затегна примката, в която изчезнаха последните дванайсет седмици. Ето го пак на същото място, само че този път се готвеше да замине.

Гитанас душеше пръстите си и гледаше новините по телевизията, когато Чип се върна в залата. На екрана подскачаха мустаците на Виктор Лишенков.

– Какво казва?

Литовецът сви рамене.

– Че Виткунас се е побъркал. Правел преврат, за да обърне легитимната воля на народа на Литва, дрън-дрън.

– Трябва да дойдеш с мен.

– Първо ще отида при майка – отвърна той. – Ще ти се обадя другата седмица.

Чип го прегърна здраво. Долови миризмата на себум, която Гитанас душеше от притеснение. Имаше чувството, че прегръща себе си, напипва своите маймунски лопатки, боцкането на своя вълнен пуловер. Усети също така колко е потиснат приятелят му – колко не е тук, колко е отнесен и вглъбен, – и това го накара и той самият да се почувства изгубен.

Йонас бибитна от алеята.

– Хайде да се видим в Ню Йорк – предложи Чип.

– Да, може. – Гитанас се отдръпна и се върна към телевизора.

Само няколко бездомници бяха останали да хвърлят камъни по форда, когато Йонас и Чип изскочиха с мръсна газ през портала. Насочиха се на юг от центъра, от двете страни на булеварда имаше пусти бензиностанции и сгради с потъмнели и опушени от изгорелите газове фасади, които изглеждаха най-щастливи и истински в подобни мрачни облачни дни. Йонас почти не говореше английски, но успя да изрази някаква търпимост, ако не приятелско чувство, към Чип, хвърляйки по едно око в огледалото. Тази сутрин движението беше слабо, а големите лъскави коли, тези работни коне на престъпните босове, привличаха нездравословно внимание в смутните времена.

Малкото летище беше обсадено от млади хора, говорещи западни езици. След като „Куад Ситис Фънд“ ликвидира литовските авиолинии, други превозвачи бяха взели някои от линиите, но орязаните полети (четиринайсет излитания на ден за европейска столица!) не можеха да поемат днешното натоварване. Стотици английски, германски и американски студенти и предприемачи, много от които Чип познаваше по физиономия от обиколките по баровете с Гитанас, се бяха струпали пред гишетата на „Финеър“, „Луфтханза“, „Аерофлот“ и „Лот“.

Смели градски автобуси пристигаха с нови товари от чужденци. Доколкото Чип виждаше, никоя от опашките пред гишетата не помръдваше. Огледа полетите на таблото и избра „Финеър“, защото имаше най-много излитания.

В края на дългата опашка стояха две американски студентки с джинси чарлстон и дрънкулки от ренесанса на шейсетте. По куфарите им бяха закачени етикети с имената „Тифани“ и „Черил“.

– Имате ли билети? – попита той.

– За утре – отвърна Тифани. – Но май тук става доста напечено, така че...

– Опашката движи ли се?

– Не зная. Тук сме от десет минути.

– И от десет минути не е помръднала?

– На гишето има само един човек. Но не виждам да има друго, по-хубаво гише на „Финеър“, така че...

Чип не знаеше какво да прави, изкушаваше се да вземе такси и да се върне при Гитанас.

Черил заобяснява на Тифани: