Джонатан Франзен - Поправките

Като цяло за него Вилнюс беше прекрасен свят на задушено телешко, зеле и картофени блини, бира, водка и цигари, приятелство, незаконни начинания, жени. Харесваше климата и географската ширина, които в общи линии се справяха и без слънце. Можеше да спи до късно и пак ставаше с изгрева, малко след закуска идваше време за вечерното ободрително кафе с цигара. Животът му беше отчасти студентски (винаги беше обичал студентския живот) и отчасти подчинен на скоростния ритъм на първите интернет компании. От четири хиляди мили разстояние всичко, което беше оставил в САЩ, изглеждаше незначително и лесно поправимо – родителите, дълговете, провалите, загубата на Джулия. Чувстваше се толкова по-добре във всяко едно отношение – работата, секса, приятелството, – че за момент забрави вкуса на нещастието. Реши да остане във Вилнюс, докато не събере достатъчно пари да върне дълговете си на Денис и не изплати задълженията по кредитните карти. Смяташе, че за това ще са достатъчни не повече от шест месеца.

С типичния му късмет обаче, още преди да се е насладил на два цели месеца във Вилнюс, едновременно баща му и Литва се сгромолясаха.

В писмата си Денис му опяваше за здравословното състояние на Алфред и настояваше да се върне в Сейнт Джуд за Коледа, но в едно пътуване до дома през декември нямаше нищо привлекателно за Чип. Той подозираше, че ако изостави вилата, дори и само за седмица, някаква глупава дреболия може да му попречи да се върне. Ще се развали заклинанието, магията ще изчезне. Но накрая Денис, най-уравновесеният човек, когото познаваше, му изпрати писмо, в което звучеше отчаяна. Чип го прегледа набързо и веднага си даде сметка, че изобщо не е трябвало да го отваря, тъй като вътре беше упомената сумата, която ѝ дължеше. Нещастието, чийто вкус смяташе за забравен, проблемите, които изглеждаха дребни от разстояние, отново изпълниха съзнанието му.

Изтри писмото и веднага съжали за стореното. Като че ли си припомняше като от сън фразата: „ми биха шута, защото спах с жената на шефа ми“. Но тя звучеше толкова странно от устата на Денис, а и погледът му беше прелетял над нея мимолетно, че не можеше да се довери напълно на паметта си. Ако сестра му възнамеряваше да се признае за лесбийка (което, като се замислеше, можеше да обясни някои нейни странности, които винаги го бяха озадачавали), то със сигурност щеше да ѝ е от полза подкрепата на по-големия ѝ брат и отявлен фукоист, но Чип още не беше готов да се прибере у дома и затова прие, че паметта му го е подлъгала и думите са се отнасяли до нещо друго.

Изпуши три цигари, погребвайки притесненията си под разумни доводи, контраобвинения и твърда решителност да не напуска Литва, докато не плати на сестра си дълга от 20 500 долара. Ако Алфред останеше да живее у Денис до юни, Чип можеше да се задържи в Литва още шест месеца и пак да спази обещанието си за среща на цялата фамилия във Филаделфия.

Литва, за съжаление, вървеше към анархия.

През октомври и ноември, въпреки световната финансова криза, Вилнюс изглеждаше нормално на повърхността. Селяните продължаваха да носят на пазара пилета и добитък, за които им плащаха в литаси, които те харчеха за руско гориво, местна бира и водка, избелени джинси, блузи със „Спайс Гърлс“ и пиратски видеозаписи на „Досиетата Х“, внасяни от страни с още по-западнали икономики. Шофьорите на цистерните, работниците, които дестилираха водката, и забрадените баби, които продаваха блузите със „Спайс Гърлс“ от ръчни колички на тротоара, купуваха говеждото и пилетата от селяните. Земята произвеждаше, литасите бяха в обращение и във Вилнюс кръчмите и клубовете бяха отворени до късно през нощта.

Но икономиката не беше само местна. Дори и да дадеш литаси на руския доставчик на гориво, той беше в правото си да попита за какви точно литовски стоки или услуги може да ги похарчи. И да отговори на риторичния си въпрос, като просто повиши цените в литаси. Това повишаване на цените се предаде на селяните и шофьорите на цистерни, които се принудиха да повишат своите цени, макар че в същото време литовските производители намаляваха своите, за да привлекат клиенти от чужбина.

Нямаше никакви проблеми да купиш литаси по официалния курс от четири за долар, но само се опитай да купиш долар за четири литаса!

Съгласно известния парадокс на депресията, в резултат на липсата на купувачи се появи дефицит. Колкото по-трудно ставаше да се намери алуминиево фолио, телешка кайма или моторно масло, толкова повече нарастваше изкушението да отвлечеш камион с тези стоки или насила да завземеш дистрибуцията им. В същото време държавните служители (най-вече полицаите) продължаваха да получават заплатите си в обезценени литаси. Сенчестата икономика бързо се научи безпогрешно да преценява колко струва кварталният полицай, все едно беше обикновено кашонче с крушки за осветление.