Джонатан Франзен - Поправките

Хубавото на интернет беше в това, че Чип можеше да публикува пълни измислици, без да трябва да проверява дори и правописа си. Достоверността на материалите в мрежата беше деветдесет и осем процента функция на външния вид – ако страницата беше „готина“ и „пипната“, никой не се съмняваше в съдържанието ѝ. Чип не беше специалист по интернет, но пък беше американец под четирийсет години, а всеки американец под четирийсет години се смяташе за меродавен арбитър кое е пипнато и готино и кое – не. Двамата с Гитанас отидоха в бар „При университета“ и наеха петима млади литовци с тениски на „Фиш“ и „Ар И Ем“ за по трийсет долара на ден плюс милиони акции без покритие. В продължение на месец Чип безжалостно гонкаше бърборещите помежду си на неразбираем език интернетаджии, накара ги да разучат американски страници като nbci.com и Оракъл, настояваше да го направят ето така, да изглежда ето така.

Lithuania.com се появи официално на пети ноември. Рекламно каре с висока резолюция – ДЕМОКРАЦИЯТА ПЛАЩА ЩЕДРИ ДИВИДЕНТИ – изгряваше под съпровода на шестнайсет бодри тона от „Танца на кочияшите и конярите“ от „Петрушка“. В наситеносиньото поле отдолу едни до други се мъдреха черно-бели снимки ПРЕДИ („Социалистическият Вилнюс“) на надупчени от снаряди фасади и прекършени липи по булевард „Гедимино“ и симпатични цветни фотоси СЛЕД („Вилнюс на пазарната икономика“) на бутици и бистра на брега на морето на фона на меден залез (те всъщност бяха в Дания). Една седмица Гитанас и Чип стояха до късно, наливаха се с бира и доуточняваха другите страници, в които обещаваха на инвеститорите правото да нарекат различни места на свое име и правото на първа брачна нощ (това фигурираше още в първата горчива шега на Гитанас), и в съответствие с финансовото участие, както следва:

• Определен престой в морските почивни станции на Министерския съвет в Паланга!

• Пропорционални права върху полезните изкопаеми и добива на дървесина във всички национални паркове!

• Назначаване на местни магистрати и съдии!

• Пълни двайсет и четири часови привилегии за паркиране в близост до Стария град на Вилнюс!

• Петдесет процента отстъпка при наемане на литовски бойни части и въоръжение по списък (освен в случай на война)!

• Безпроблемно осиновяване на литовски момиченца!

• Имунитет при нарушаване на забраните за ляв завой при червен светофар!

• Отпечатване на портрета на инвеститора на възпоменателни марки, колекционерски монети, етикети на малки пивоварни, шоколадовата глазура на литовските сладки, картички с национални герои, хартия за опаковане на подаръци и други!

• Почетна титла „доктор на науките“ от Вилнюския университет, основан 1578 година!

• Неограничен достъп до подслушвателните устройства и другите механизми на Държавна сигурност!

• Право на титли и почетни звания като „Ваша светлост“, „Нейна светлост“, „Ваше благородие“ и т.н., като неизползването им от обслужващия персонал се наказва с публично бичуване и до шейсет дни затвор!

• Привилегии за резервации в последната минута за влакове и самолети, културни събития, резервации във включените в програмата петзвездни ресторанти и нощни клубове!

• Приоритетно издигане на челно място в списъците на чакащите за трансплантация на черен дроб, сърце и ретина в известната вилнюска болница „Антакалнис“!

• Разрешително за неограничен лов и риболов, както и привилегии за ловуване извън сезона в националните дивечовъдни резервати!

• Правото за изписване на името на инвеститора на корпуса на голям кораб!

• И т.н., и т.н.

Чип бързо усвои получения от Гитанас урок: колкото по-нелепо звучи обещанието, толкова по-богат е притокът на капитали от Америка. Ден след ден публикуваше съобщения, измислени финансови отчети, съчиняваше полемични трактати, утвърждаващи хегелианската неизбежност на откровено комерсиализираната политика, бълваше разкази на очевидци за процъфтяващата литовска икономика, разиграваше топката с лъжливи въпроси в инвестиционни интернет форуми и веднага отбелязваше голове с готови отговори. Ако го скастреха за лъжите или за липсата на познания, просто се преместваше в друг форум. Изготви текста за временните удостоверения за акции и за придружаващата ги брошура („Поздравления – вече сте гражданин на литовския свободен пазар!“) и ги разпечата на луксозна памучна хартия. Имаше чувството, че едва тук, в царството на чистата измислица, най-сетне е попаднал в стихията си. Точно както Мелиса Пакет му беше обяснявала едно време, беше опияняващо да основеш компания, да видиш как прииждат парите.