Джонатан Франзен - Поправките

Журналист от „Ю Ес Ей Тудей“ му прати писмо по електронната поща: „Истина ли е?“.

Чип му отговори: „Истина е. Търговската национална държава с разпръснати по целия свят граждани акционери е следващият етап от еволюцията на политическата икономия. „Просветеният неотехнофеодализъм“ процъфтява в Литва. Елате да се убедите с очите си. Гарантирам ви минимум деветдесетминутен разговор лично с Г. Мизевичюс“.

От „Ю Ес Ей Тудей“ не го потърсиха отново. Той се притесняваше дали не е прекалил, само че седмичните приходи надхвърляха четирийсет хиляди долара. Парите идваха под формата на банкови преводи, номера на кредитни карти, пароли за парични преводи по интернет, преводи към „Креди Сюис“ и стодоларови банкноти в пощенски пликове. Гитанас веднага ги влагаше в другите си начинания, но както се бяха споразумели, удвои заплатата му.

Чип живееше – без да плаща наем – в белосана вила, където навремето командирът на съветския гарнизон похапвал фазани, пиел „Гевюрцтраминер“ и си бъбрел с Москва по пряка телефонна линия. През есента на 1990 година къщата беше замеряна с камъни, плячкосана и изписана с графити, а след това стоеше занемарена, докато VIPPPAKJRIINPB17 не падна от власт и Гитанас беше привикан обратно от ООН. Той беше хвърлил око на опустошената вила заради изкусителната цена (всъщност без пари), изключителните мерки за сигурност (в това число укрепена кула и ограда, достойна за американско посолство) и заради възможността да спи в леглото на командира, който го беше измъчвал в продължение на шест месеца в старите съветски казарми в съседство. В почивните дни Гитанас и други партийни членове бяха размахвали мистрии и телени четки, за да възстановят сградата, но партията се беше разпаднала, преди да успеят да довършат. Сега половината стаи стояха празни и по пода им се търкаляха строшени стъкла. В Стария град парното и топлата вода идваха от чудовищна топлоцентрала, като губеха голяма част от мощността си по дългото трасе от подземни тръби и течащи сградни инсталации до душовете и радиаторите във вилата. Гитанас беше разположил щаба на Партия за свободен пазар във величествената бална зала, отдели голямата спалня за себе си и настани Чип в адютантския апартамент на третия етаж, като остави младите интернетаджии да лагеруват, където си поискат.

Чип продължаваше да плаща наема на апартамента в Ню Йорк и минималните вноски по кредитната си карта, но въпреки това се чувстваше приятно заможен във Вилнюс. Поръчваше си най-скъпите ястия, черпеше околните, които нямаха неговия късмет, и изобщо не поглеждаше етикетите с цените в магазина за органични храни край университета, откъдето купуваше плодове и зеленчуци.

Както му беше обещал Гитанас, в баровете и пицариите беше пълно с непълнолетни момичета с тежък грим, но след напускането на Ню Йорк и бягството си от „Академично червено“ Чип като че ли беше израснал влюбването в малолетни. Два пъти седмично с Гитанас отиваха в клуб „Метропол“ и служителките там, след масажа и преди сауната, оправно задоволяваха нуждите им на сравнително чистите дунапренени матраци. По-голямата част от тях бяха трийсетинагодишни и през деня се посвещаваха на гледане на деца или на родители, или на Международната програма по журналистика в университета, или на създаването на произведения на изкуството с политическа окраска, които никой не купуваше. Чип беше изненадан от готовността им да си говорят с него човешки, докато се обличат и оправят прическите си. Беше смаян от радостта им от дневния живот, колко потискащ бил в сравнение с него нощният, колко напълно лишен от смисъл; и тъй като самият той беше започнал да изпитва наслада от работата си през деня, с всяка терапевтична трансак(т)-ция на кушетката за масажи успяваше все по-добре да постави тялото си на мястото му, да постави секса на мястото му, да разбере какво точно е любовта. С всяка предплатена еякулация се отърсваше от поредната унция унаследен срам, устоявал на неспирни теоретични атаки в продължение на петнайсет години. Оставаше му единствено благодарност, която той изразяваше под формата на двеста процента бакшиш. В два-три сутринта, когато градът лежеше затиснат от мрак, който като че ли се беше спуснал отпреди седмици, двамата с Гитанас се връщаха във вилата през сернистия пушек и снега, или мъглата, или дъжда.

Истинската любов на Чип във Вилнюс беше Гитанас. Най-вече харесваше колко много Гитанас го харесва. Където и да отидеха, хората ги питаха дали са братя, но в интерес на истината, Чип се чувстваше не толкова негов роднина, колкото негова приятелка. Сякаш беше в кожата на Джулия: вечно обсипван с внимание, щедро глезен и почти напълно зависим от Гитанас за услуги, напътствия и задоволяване на основни потребности. Трябваше да изработи храната си, също като Джулия. Беше ценен служител, уязвим и очарователен американец, обект на присмех, глезене и дори почуда; каква наслада имаше в това, за първи път да си преследваният – да имаш качества и способности, които някой друг толкова да желае.