Джонатан Франзен - Поправките

Тя хлопна шумно тетрадката си.

– Така – кимна Чип. – В този ред на мисли, приключихте основния курс от програмата си по културология. Желая ви страхотно лято.

Нямаше сили да прикрие огорчението в гласа си. Надвеси се над видеото и изцяло се съсредоточи в пренавиването и нагласянето на „Давай, момиче!“, в докосването на копчета заради самото докосване. Усещаше неколцина студенти да се мотаят наоколо, може би искаха да му благодарят за сърцатото преподаване или да му кажат, че им е било приятно в неговите часове, но той не вдигна глава от видеото, докато стаята не се изпразни. След това се прибра у дома на „Тилтън Ледж“ и отвори бутилката.

Обвиненията на Мелиса го бяха настъпили точно по мазола. Не си беше давал сметка колко сериозно е приел бащиния си завет да се захване с нещо „полезно“ за обществото. Критикуването на една болна култура, дори и само по себе си да не постигаше нищо, за него също беше полезно. Но ако предполагаемата болест всъщност не беше болест – ако великият материалистичен обществен строй на технологиите, консуматорските желания и медицината наистина подобряваше живота на онеправданите; ако само нормалните бели мъже като Чип (и баща му!) имаха проблем с този строй, – то тогава в неговата критика нямаше и частица полезност. Цялата тя беше, както се беше изразила Мелиса, пълни глупости.

Тъй като не беше в настроение да работи по новата си книга, както беше планирал за лятото, Чип си купи скъп билет до Лондон, продължи на автостоп до Единбург и се натресе на гости на една шотландка, артистка, преподавала и играла в колежа Д. през зимата. Накрая гаджето ѝ отсече: „Време е да вдигаш гълъбите, пич!“, и Чип пое по пътищата с раница, пълна с Хайдегер и Витгенщайн, които беше твърде самотен, за да прочете. Не обичаше да се възприема като мъж, който не може да живее без жена, но стоеше на сухо, откак Рути му беше била шута. Той беше първият мъж в историята на колежа Д., преподавал теория на феминизма, и много добре разбираше колко е важно за жените да не приравняват „успеха“ с „наличието на мъж“ и „провала“ с „липсата на мъж“, само че Чип беше самотен нормален мъж, а самотните нормални мъже не разполагаха с подобна утешителна „теория на маскулинизма“, която да му помогне да се измъкне от тази преса, от това разковниче за женомразието:

• Усещането, че не може да живее без жена, кара мъжа да се чувства слаб;

• И въпреки това, без жена до себе си, мъжът губи представата си за действеност и различие, върху които, за добро или за зло, се крепи неговата мъжественост.

Много утрини в зелени, окъпани от дъжд кътчета на Шотландия Чип се събуждаше с чувството, че ей сега ще се измъкне от тази въображаема преса, само за да се озове в четири следобед на гарата, където се наливаше с бира, тъпчеше се с пържени картофи с майонеза и сваляше колежанки от Америка. Поривите му на съблазнител страдаха от нерешителността му и от липсата на глазгоуски акцент, от който на американките им се подкосяваха краката. Заби само една млада хипарка от Орегон с петна от кетчуп по потника ѝ, която така миришеше, че той цяла нощ диша през устата.

Провалите му изглеждаха не толкова ужасни и дори смешни, когато се прибра в Кънектикът и забавляваше приятелите си с шеговити истории на свой гръб. Чудеше се дали шотландската му депресия не е била породена от мазната храна. Само като си спомнеше лъскавите парчета пържена риба, сивкавите купчини мазни картофи, миризмата на спарено и на гранясало олио или дори само да мернеше някъде името „залива Форт“ 7, и стомахът му конвулсивно се надигаше.

7Единбургският залив. – Б. пр.

Веднъж в седмицата близо до Д. имаше пазар на произведени в района плодове и зеленчуци и там той се запасяваше с гледани на открито домати, патладжан, жълти сливи с тънка кожица. Ядеше толкова люта рукола (старите селяни я наричаха „рокет“), че очите му се насълзяваха, все едно четеше Торо. След като си припомни хубавото и здравословното, започна да възвръща и самодисциплината си. Спря алкохола, спеше по-добре, намали кафето, ходеше на фитнес два пъти седмично. Прочете проклетия Хайдегер, правеше коремни преси всяка сутрин. И някои други части от ребуса по самоусъвършенстване си дойдоха по местата, и за известен период, когато работната прохлада се върна в долината на река Карпартс, Чип едва ли не се радваше на блаженство ала Торо. Между две игри на тенис Джим Левитън го увери, че атестацията му ще бъде само формалност и че няма смисъл да се тревожи от конкуренцията на другия млад теоретик във факултета Вендла О’Фалън. През първия семестър щеше да чете лекции по ренесансова поезия и Шекспир, което не налагаше преосмисляне на критическата му перспектива. Стягайки се за преодоляване на последния етап към върха „Постоянен договор“, той беше облекчен, че пътува без багаж; едва ли не беше щастлив, че няма жена в живота си.