Джонатан Франзен - Поправките

Привлекателното лустро на кампании като „Давай, момиче!“ можеше да съблазни първокурсниците, които още не са усвоили критическия инструментариум за анализ. Чип беше любопитен – и в същото време изпълнен с боязън – да види докъде точно са стигнали студентите му. С изключение на Мелиса, чиито курсови работи звучаха ясно и уверено, никой друг не го беше убедил, че е надхвърлил папагалското повтаряне на актуалния жаргон. Като че ли с всяка следваща година новите студенти бяха по-невъзприемчиви към същината на критическата теория от предходниците си. Всяка година мигът на просветление, на натрупване на критична маса идваше по-късно. Сега, в края на семестъра, Чип все още не беше сигурен дали някой друг освен Мелиса наистина знае как да критикува масовата култура.

Времето като че ли също беше срещу него. Той вдигна щорите и в стаята нахлу ослепително плажно слънце. От голите ръце и крака на момичетата и момчетата лъхаше лятна сласт.

Хилтън, едно миньонче, което приличаше малко на чихуахуа, заяви, че е „интересно“ и „много смело“ това, че Челси е умряла от рак, а не е оздравяла, както човек би очаквал от една реклама.

Чип чакаше някой да отбележи, че именно на този нарочно вмъкнат „революционен“ развой на сюжета се дължи известността на рекламата. Обикновено можеше да разчита, че Мелиса ще се обади от мястото си най-отпред. Но днес тя седеше до Чад и беше облегнала глава на чина. По принцип, когато студентите дремеха в час, Чип ги привикваше веднага. Но днес не изгаряше от желание да произнесе името на Мелиса. Страхуваше се гласът му да не потрепери.

Усмихна се насилено и каза:

– Добре, нека си припомним какво се случи с тази реклама, в случай че някой от вас е бил на друга планета миналата есен. Едва ли сте забравили, че „Нилсън Медия Рисърч“ предприе „революционна“ стъпка и даде на шестия епизод отделен седмичен рейтинг. За първи път се измерваше рейтинг на реклама! След тази намеса на „Нилсън“ на кампанията едва ли не ѝ беше гарантирана огромна аудитория за повторното излъчване през ноември. Освен това сигурно ви е направило впечатление, че действията на „Нилсън“ дойдоха, след като цяла седмица преди това във вестниците и по телевизията течеше информация за „революционния“ развой на сюжета и за смъртта на Челси, както и че в интернет се появиха слухове, че Челси е реално съществуваща личност и наистина е загубила борбата с рака. В което, колкото и да е невероятно, веднага повярваха няколко стотин хиляди души. Спомняте си, че от „Бийт Сайколъджи“ ѝ бяха изфабрикували медицински картон и лична история и ги бяха публикували в интернет. Затова бих искал да попитам Хилтън доколко „смело“ е да изфабрикуваш нещо, което със сигурност ще привлече обществения интерес към твоята реклама?

– Все пак е било рисковано – отвърна Хилтън. – Смъртта не е печеливша тема. Можело е да предизвика точно обратния резултат.

Чип отново зачака някой, който и да е той, да го подкрепи. Никой не се обади.

– Значи, една цинична стратегия – продължи той, – ако е финансово рискована, се превръща в артистична смелост?

Ескадрон косачки се нахвърлиха на моравата отвън и заглушиха обсъждането. Слънцето напичаше жарко.

Чип обаче не се отказа. Реалистично ли е, попита той, собственичка на малка фирма да плати от собствения си джоб лечението на свой служител?

Една студентка отбеляза, че шефката ѝ миналото лято била много готина и щедра личност.

С едната си ръка Чад се опитваше да приклещи Мелиса, която го гъделичкаше, а с другата контраатакуваше оголения ѝ корем.

– Чад? – извика Чип.

За негова изненада, момчето успя да отговори, без да се налага Чип да повтаря въпроса.

– Ами това е просто един офис, нали – каза той. – Може някоя друга шефка да не постъпи така. Само че, нали, тази го е направила. Все пак не ни казват, че във всички офиси е така, нали?

Тук Чип се опита да повдигне въпроса за отговорността на изкуството в ролята му на Символ с главно „с“, но и този разговор се оказа мъртвороден.

– Следователно изводът е, че кампанията ни харесва. Смятаме, че тези реклами са от полза за културата и за страната. Така ли?

Кимане и свиване на рамене в напечената от слънцето стая.

– Мелиса, не сме чули твоето мнение.

Тя вдигна глава от чина, спря да гъделичка Чад и погледна Чип с присвити очи.

– Да.

– Какво да?

– Да, тези реклами са от полза за културата и за страната.

Чип си пое дълбоко дъх, беше го заболяло.