Джонатан Франзен - Поправките

Един петък през септември си беше у дома и си приготвяше за вечеря броколи и тиквички с прясна треска, след което планираше да преглежда курсови работи, без да пие, когато покрай прозореца на кухнята му нехайно се полюшнаха две бедра. Познаваше тази походка. Знаеше как върви Мелиса. Тя не минаваше покрай ограда, без да докосне върховете на коловете. В коридорите се спираше да направи няколко танцови стъпки или странни подскоци, все едно играеше на дама. Вървеше назад или странишком, плъзгаше се или пък отскачаше като на пружини.

Почукването ѝ на вратата не беше извинително. През прозореца той видя, че тя държи поднос с кексчета с розова глазура.

– Какво става? – попита той.

Мелиса протегна подноса върху разтворените си длани.

– Кексчета – отвърна тя. – Реших, че може би се нуждаете от кексчета точно в този момент.

Чип, който не беше мелодраматичен, се чувстваше неравнопоставен в компанията на хора с такива наклонности.

– Защо ми носиш кексчета?

Мелиса коленичи и положи подноса на изтривалката, където все още имаше остатъци от разпадналите се на прах лалета и бръшлян.

– Ще ги оставя тук, може да правите с тях, каквото си поискате. Довиждане!

Тя разпери ръце, направи пирует, скочи от площадката и побягна на пръсти по застланата с каменни плочи алея.

Чип поднови битката с филето от треска, по средата на което минаваше ръждиво кърваво сухожилие, което той държеше да изреже. Рибата обаче се беше вдървила и му беше трудно да я подхване удобно.

– Да ти го начукам, момиченце! – измърмори Чип и хвърли ножа в мивката.

Кексчетата бяха пълни с маслен крем и покрити с маслена глазура. След като си изми ръцете и отвори бутилка шардоне, той изяде четири и прибра суровата риба в хладилника. Прегорелите тиквички бяха като вътрешна автомобилна гума. Образователният филм Cent Ans de Cinéma Èrotique, който тихомълком кротуваше на лавицата от месеци, сега изведнъж настойчиво призова за пълното му внимание. Той пусна щорите, изпи виното, удари си една чекия, след това още една, изяде още две кексчета, като този път усети ментата в тях, лек маслен дъх на мента, и заспа.

На сутринта стана в седем и направи четиристотин коремни преси. Хвърли Cent Ans de Cinéma Èrotique в пълната мивка, за да угаси завинаги, така да се каже, възпламенителните му способности. (Същия номер беше прилагал многократно с цигари, когато ги отказваше.) Нямаше обяснение откъде се бяха появили думите, които изрече, когато хвърли ножа в мивката. Гласът му беше прозвучал като чужд.

Отиде в кабинета си в корпуса „Врот“ и се захвана да преглежда курсови работи. В полето на една от тях написа: „Героинята Кресида може и да обяснява откъде е дошъл изборът на име за продукта на „Тойота“, но за да ме убедиш, че „Кресида“ на „Тойота“ е ключ за разбиране на текста на Шекспир, са нужни повече аргументи от изложените тук!“. Удивителната я сложи, за да смекчи критиката си. Понякога, когато разпердушинваше някоя изключително слаба студентска творба, рисуваше усмивки.

„Внимавай с правописа!“ – скара се на студентка, която навсякъде в осемте страници на текста си беше писала „Тройл“ вместо Троил.

И още по-смекчаващата въпросителна. До изречението: „Тук Шекспир доказва правотата на тезата на Фуко за историчността на нравствеността“, Чип предложи: „Тук Шекспир е едва ли не предвестник на Фуко (или по-скоро на Ницше?)...?“.

В една ветровита вечер след деня на Вси светии, пет седмици или десетина-петнайсет хиляди студентски грешки по-късно, все още проверяваше курсови работи, когато чу драскане по вратата на кабинета си. Отвори и намери хелоуинска торбичка с изненада, закачена на дръжката. Приносителят на подаръка, Мелиса Пакет, се отдалечаваше заднишком по коридора.

– Какво е това? – попита той.

– Опитвам се да бъдем приятели – отвърна тя.

– В такъв случай, благодаря. Но не разбирам.

Мелиса се върна. Беше облечена в бял бояджийски гащеризон, тънка блуза с дълъг ръкав и розови чорапи.

– Купих си една торбичка с изненада и тази ми се падна безплатно – обясни тя.

Пристъпи към Чип и той се дръпна. Мелиса го последва в кабинета и вървейки на пръсти, огледа книгите по етажерката. Чип се подпря на бюрото и скръсти ръце на гърдите.

– Записах се в „Теория на феминизма“ при Вендла – оповести Мелиса.

– Съвсем логична стъпка, след като отхвърли носталгичната патриархална традиция на критическата теория.

– И аз така реших – кимна тя. – За съжаление, тя е много зле. Тези, на които ти си преподавал миналата година същия курс, казват, че е било супер. Вендла иска да си седим заедно и да си споделяме чувствата. Старата теория се основавала на разума и затова новата истинска теория трябвало да идва от чувствата, от сърцето. Не съм убедена, че е прочела всички книги, които ни дава на нас.