Джонатан Франзен - Поправките

– Добре, чудесно – измънка той. – Благодаря ти за мнението.

– Което изобщо не ви интересува – измърмори под нос Мелиса.

– Моля?

– Изобщо не ви интересува какво мислим, освен ако случайно мнението ни не съвпада с вашето.

– Въпросът не е в мнението – отвърна Чип, – а да се научите да прилагате критически методи към текстови артефакти. Нали затова съм тук, това ми е работата.

– Не съм съгласна – заяви Мелиса. – Според мен сте тук, за да ни научите да мразим това, което и вие мразите. Тези реклами не ви харесват, нали? Усеща се във всяка ваша дума. Изобщо не ги харесвате.

Останалите бяха наострили уши. Връзката на Мелиса с Чад по-скоро беше смъкнала акциите на Чад, отколкото повишила нейните, но сега тя се нахвърляше на Чип като равна, а не като студентка, и това допадаше на групата.

– Да, наистина не ги харесвам – призна Чип. – Но не това е...

– Напротив, точно това е – отсече Мелиса.

– Защо не ви харесват? – извика Чад.

– Кажете ни защо не ви харесват? – припя и миньончето Хилтън.

Чип погледна часовника на стената. Оставаха шест минути до края на семестъра. Прокара пръсти през косата си и обходи с поглед аудиторията, сякаш можеше да намери съюзник, само че студентите го бяха хванали натясно и нямаше да го оставят да се измъкне.

– Срещу корпорация У. – поде той – в момента се водят три съдебни дела за нарушаване на антимонополното законодателство. Миналата година приходите ѝ надхвърлиха брутния вътрешен продукт на Италия. А сега, за да изцеди парите на единствената демографска група, която все още не е завладяла, започва кампания, която експлоатира женския страх от рака на гърдата и състраданието към жертвите му. Да, Мелиса?

– Това не е цинично.

– Ако не е цинично, какво е?

– Тази кампания утвърждава мястото на жените в работата – отвърна Мелиса. – Събира пари за изследвания на рака. Окуражава ни да се преглеждаме и да търсим помощ, когато се нуждаем от нея. Помага на жените да почувстват, че новите технологии са и наши, не са само някаква мъжка играчка.

– Добре – кимна Чип. – Въпросът не е дали сме загрижени за рака на гърдата, а какво общо има ракът с продажбата на офис техника.

Чад пое секирата от Мелиса.

– Това е смисълът на рекламата. Че ако имаш достъп до информация, това може да спаси живота ти.

– Значи, ако „Пица Хът“ си сложи някакъв малък знак за преглед на тестисите до логото с червените чушки, ще може да се рекламира като участник в славния и смел поход срещу рака?

– Защо не? – попита Чад.

– Никой ли не вижда нещо неуместно в това?

Нито един студент не се обади. Мелиса седеше отпуснато със скръстени на гърдите ръце и нещастна усмивка. Чип имаше чувството – може би не съвсем оправдано, – че за пет минути тя е унищожила напълно резултата от внимателното му преподаване през целия семестър.

– Добре, помислете: кампанията „Давай, момиче!“ нямаше да бъде създадена, ако компанията У. нямаше продукт, който да иска да продаде. Не забравяйте, че целта на служителите на У. е да се възползват от възможността да закупят акции на компанията на преференциални цени и да се пенсионират на трийсет и две години, а целта на собствениците на акции на У. – братът и снахата на Чип, Гари и Каролин, притежаваха доста акции на У. – е да си построят по-големи къщи, да си купят по-големи джипове и да изконсумират още повече от изчерпващите се световни ресурси.

– Какво му е лошото на печеленето на пари? – попита Мелиса. – Защо го смятате за някакво зло?

– Бодрияр би казал, че злото от кампания като „Давай, момиче!“ е в отделянето на означаемо и означаващо. Че разплаканата жена вече не означава само тъга, а и „Купувайте офис техника!“. Означава и „Нашите шефове се грижат за нас!“.

Часовникът на стената показваше два и половина. Чип замълча, чакаше да удари звънецът и да сложи край на семестъра.

– Извинявайте – обади се Мелиса, – но това са пълни глупости.

– Кое?

– Целият този курс. Всяка седмица слушаме само глупости. Критик след критик кърши пръсти за състоянието на критиката. Никой не може да каже какъв точно е проблемът, но всички са сигурни, че го има. Всички смятат, че „корпорация“ е мръсна дума. А ако някой се забавлява или пък вземе, та забогатее – ау, ужас! Зло! И само „смъртта на това“, „смъртта на онова“. Хората, дето се смятат за свободни, всъщност не били „наистина“ свободни. А хората, дето се смятат за щастливи, не били „наистина“ щастливи. И че е невъзможно вече да се критикува радикално обществото, макар че какво толкова радикално не му е наред на обществото, че да се нуждаем от толкова радикална критика, никой не може да каже. Това, че не харесвате тези реклами, е абсолютно показателно – заяви тя на Чип, когато в корпуса „Врот“ най-накрая отекна последният звънец. – С всеки изминал ден се подобрява положението на жените и цветнокожите, хомосексуалните и лесбийките, те вече не се крият, а се интегрират, а вие се занимавате с някакъв си глупав проблем с означаемо и означаващо. Единственият начин да намерите кусур на една реклама, която е страхотна за жените – което няма как да не направите, защото винаги трябва да намирате кусури, – е да кажете колко е лошо да си богат и да работиш за някоя корпорация, и да, знам, че звънецът би.