Джонатан Франзен - Поправките

– Защо никой не си поръчва ребърца по селски? – попита тя Роб Зито. – Защо сервитьорите не предлагат моите невероятно вкусни ребърца по селски?

– Американците не обичат кисело зеле – отвърна Зито.

– Друг път! Мога да се огледам в празните чинии, които се връщат в кухнята, когато някой си поръча ребърца. Дори съм си броила миглите в тях.

– Възможно е да е имало някакви германци – рече той. – Нямам друго обяснение за тези облизани чинии, освен присъствието на германци.

– А не е ли възможно ти лично да не обичаш кисело зеле?

– Има странен вкус – отвърна той.

Робин не я потърси, но и Денис не ѝ се обади. Даде интервю за „Таймс“ и позволи да я снимат, поизчетка егото на сладкаря, остана късно вечерта и тайно изхвърли разваленото месо, уволни мияча на чинии, който се друсаше в тоалетната, обед и вечер патрулираше из кухнята и отстраняваше възникналите проблеми.

В Деня на труда: мъртвило. Насили се да излезе от работа и пое по нагорещените улици на празния град, самотата я накара да обърне към „Панама Стрийт“. Когато видя къщата, устата ѝ се напълни със слюнка. Каменната фасада все още ѝ приличаше на лице, вратата все още беше език. Колата на Робин беше на улицата, тази на Браян я нямаше; бяха отишли до Кейп Мей. Денис позвъни, макар че по прашния праг си личеше, че вътре няма никого. Влезе с ключа, на който беше написала Р/Б. Изкачи се по стълбището до голямата спалня. Скритият скъп климатик работеше, пещерният хлад мереше сили със септемврийското слънце. Легна на неоправеното голямо легло и си припомни аромата и спокойствието в летните следобеди в Сейнт Джуд, когато оставаше сама у дома и за няколко часа можеше да прави каквото си поиска. Погали се. Лежеше на измачканите чаршафи, резенче светлина падаше на гърдите ѝ. Задоволи се отново и широко разпери ръце. Под възглавницата пръстите ѝ докоснаха нещо шумолящо като опаковка на презерватив.

И наистина беше опаковка на презерватив. Разкъсана и празна. Тя изстена на глас, представяше си проникването, за което той свидетелстваше. Притисна пръсти към слепоочията си.

Скочи от леглото и поглади роклята по бедрата си. Огледа завивките за други отвратителни изненади. Да, беше съвсем естествено една женена двойка да прави секс. Нямаше нищо чудно. Но Робин ѝ беше казала, че вече не пие противозачатъчни, тъй като почти не се любят с Браян; през цялото лято Денис не беше видяла, вкусила, подушила и следа от съпруг по тялото на любовницата си, беше си позволила да забрави очевидното.

Коленичи пред кошчето за боклук до гардероба на Браян. Побутна настрани носни кърпички, билети, парчета конец за почистване на зъби и намери още една опаковка от презерватив. Омраза към Робин, омраза и ревност я връхлетяха като мигрена. В банята откри още две опаковки и един вързан използван презерватив в кошчето под мивката.

Удари с юмруци слепоочията си. Чуваше как свисти дъхът ѝ през стиснатите зъби, спусна се тичешком по стълбите и изскочи навън в късния следобед. Беше над трийсет градуса, а тя трепереше. Извратена работа, извратена! Върна се в „Генератора“ и влезе през входа за доставка. Направи ревизия на мазнините, сирената, брашната и подправките, изготви подробни списъци с поръчки, остави двайсет телефонни съобщения със сух, ясен и възпитан глас, прегледа електронната си поща, изпържи си бъбрек на голямата печка „Гарланд“, прокара го с една малка грапа и си повика такси в полунощ.

На другата сутрин Робин цъфна без предупреждение в кухнята. Беше облечена с широка бяла риза, която като че ли беше на Браян. Стомахът на Денис се сви на топка. Заведе я в кабинета си и затвори вратата.

– Не мога да продължавам така – заяви Робин.

– Хубаво, аз също.

Лицето на Робин пламтеше на петна. Тя се почеса по главата, сбърчи нос няколко пъти като тик и побутна нагоре очилата си.

– Не съм ходила на църква от юни. Шиниъд ме хвана поне десет пъти в лъжа. Пита защо не се обаждаш. Не познавам половината от хлапетата, които идват в градината. В главата ми е каша и просто повече не мога да продължавам така.

– А Браян? – попита задавено Денис.

Робин се изчерви.

– Не знае нищо. Все същият си е. Нали знаеш – харесва те, харесва и мен.

– Не се и съмнявам.

– Положението е доста изчанчено.

– Да, а и аз имам много работа тук, така че...

– Браян не ми е сторил нищо лошо. Не го заслужава.

Телефонът на Денис звънна, но тя не вдигна. Имаше чувството, че главата ѝ ще се пръсне. Не издържаше да слуша как Робин произнася името на Браян.