Джонатан Франзен - Поправките

Робин беше prêt-à-manger 45. Не ти трябва рецепта, не ти трябва подготовка, за да изядеш една праскова. Ето прасковата и хоп, ето ти и насладата. Денис беше усетила намек за подобна лекота с Хемърлинг, но едва сега, на трийсет и две години, най-сетне разбра в какво е цялата работа. И след като разбра, всичко отиде по дяволите. През август момичетата бяха на лагер, Браян замина за Лондон и щом главният готвач на най-нашумелия нов ресторант в района станеше от леглото, след миг се озоваваше на килима, облечеше ли се, започваше да се съблича, успяваше да стигне в бягството си чак до входната врата, но там облягаше гръб на нея; с омекнали колене и присвити очи се довлачваше в кухнята, в която беше обещала да се върне след четирийсет и пет минути. Резултатът беше плачевен. Ресторантът затъваше. Получаваха се задръствания по линията, забавяния при сервирането. На два пъти трябваше да задрасква ястия от менюто, защото изоставеният на произвола персонал нямаше време за подготовка. Но Денис продължаваше да се измъква навън насред втория наплив за вечерта. Спускаше се с колата по „Крек Хевън“, надолу по „Джънк Роу“ и покрай „Блънт Али“ до градината, където Робин опъваше одеяло. По-голямата част от парцела беше наторена, разкопана и засадена. От автомобилни гуми стърчаха домати, оградени от телени мрежи. Прожекторите и лампичките по крилата на кацащите самолети, приглушените от смога съзвездия, радиоактивният блясък на козирките на „Ветеранс Стадиум“, светкавиците над Тиникъм, луната, на която мръсният Камдън придаваше жълтеничав вид, всички тези приглушени градски светлинки хвърляха отблясъци по невръстни патладжани, млади чушки, краставици и царевици, пъпеши. Денис, гола насред града, се изтърколи от одеялото върху изстиналата земя, наскоро прекопана смесица от пръст и тор. Положи буза и забоде ухаещи на Робин пръсти в нея.

45Готов за ядене (фр.). – Б. пр.

– О, боже, дръпни се! – изписука Робин. – Тук сме посели маруля!

После Браян се върна и те започнаха да рискуват. Веднъж се наложи Робин да обяснява на Ерин, че на Денис ѝ прилошало и затова е трябвало да полегне на спалнята. Друг път се затвориха в килера на „Панама Стрийт“, докато Браян четеше на глас Е. Б. Уайт на десетина метра от тях. Накрая, седмица преди Деня на труда, една сутрин облегалката на стария дървен стол в директорския кабинет на Робин не издържа тежестта им. Двете се строполиха на пода и избухнаха в смях, но в този миг чуха гласа на Браян.

Робин скочи, отключи и отвори вратата с едно движение, за да прикрие заключването. Браян носеше кошница с петнисти, зелени, възбуждащо сочни тиквички. Беше изненадан – но радостен, както винаги, – че вижда Денис.

– Какво става тук?

Денис беше коленичила до бюрото с извадена от панталоните риза.

– Столът се счупи. Оправях Робин... Оправях стола на Робин – бързо се поправи тя.

– Помолих Денис да го погледне – изписука Робин.

– А ти какво правиш тук? – попита любопитно Браян Денис.

– Ами и аз като теб – отвърна тя. – Дойдох за тиквички.

– Сара каза, че няма никой.

Робин пое към вратата.

– Ще ида да поприказвам с нея. Би трябвало да знае кога съм тук.

– Как е успяла да го счупи? – зачуди се на глас Браян.

– Не знам – отвърна Денис. Едва се сдържаше да не заплаче като дете, хванато в беля.

Браян вдигна облегалката на стола. Досега не беше забелязвала приликата му с баща ѝ, но изведнъж я прониза усещането колко напомняше на Алфред в състраданието, с което оглеждаше счупения предмет.

– Здрав дъб – отбеляза той. – Странно е как така се е счупил.

Тя се надигна от пода и отнесено излезе в коридора, като в движение запаса ризата в панталоните си. Вървя на автопилот чак до колата. Пое нагоре по „Бейнбридж Стрийт“ към реката. Отби до металната мантинела и вдигна крак от съединителя, без да завърти ключа, колата подскочи към мантинелата и двигателят угасна. Едва сега Денис се сломи и заплака за счупения стол.

Върна се в „Генератора“ с прояснена глава. По всички фронтове цареше хаос. Имаше съобщения от критик от „Таймс“, от редактор в „Гурме“, от поредния ресторант, който се надяваше да отмъкне главния готвач на Браян. Патешки гърди и свински пържоли на стойност хиляди долари се бяха развалили в големия хладилник. Всички в кухнята знаеха, но никой не беше казал, че в тоалетната за служителите е била намерена употребявана спринцовка. Сладкарят твърдеше, че ѝ е оставил няколко написани на ръка бележки, вероятно свързани със заплатата му, които Денис не помнеше да е виждала.