Джонатан Франзен - Поправките

– Мамка му!

– Виж, сега ще изядем твоята вечеря, а нейната ще остане за утре. Вината е изцяло моя.

– Така си е!

Откри Робин на задната веранда, режеше ноктите на Ерин.

– Едва сега видях, че вече си била приготвила вечеря. Браян не ми беше казал.

Робин сви рамене.

– Все тая.

– Не, наистина съжалявам.

– Все тая – повтори Робин. – На момичетата ще им е интересно да опитат какво си сготвила.

– Съжалявам.

– Все тая.

На масата Браян ръчкаше срамежливото си потомство да отговаря на въпросите на Денис. Всеки път когато тя уловеше момичетата да я зяпат, те навеждаха очи и се изчервяваха. Шиниъд като че ли нарочно търсеше вниманието ѝ. Робин се нахрани бързо с наведена глава и обяви, че храната е „вкусна“. Не беше ясно дали грубото ѝ държание е насочено към Браян, или към Денис. Легна си малко след момичетата и на сутринта вече беше отишла на черква, когато Денис стана.

– Един бърз въпрос – рече Браян, докато ѝ наливаше кафе. – Имаш ли нещо против да вземеш мен и момичетата до града довечера? Робин иска да се върне по-рано в градината си.

Денис се поколеба. Имаше чувството, че Робин нарочно я тика в ръцете на мъжа си.

– Не е проблем, ако те притеснява – добави той. – Тя може да вземе автобуса и да ни остави колата.

„Автобусът? Автобусът?!“

Тя се засмя.

– Разбира се, ще ви закарам. – И добави, повтаряйки думите на Робин: – Все тая!

На плажа, докато слънцето прогаряше металносивите сутрешни облаци, тя и Браян гледаха как Ерин се шмугва сред вълните, а Шиниъд копае плитък гроб.

– Аз съм Джими Хофа 40– заяви Шиниъд, – а вие ще сте мафиотите.

40Профсъюзен лидер, подозиран във връзки с мафията, изчезнал безследно през 1975 г. – Б. пр.

Захванаха се да я заровят в пясъка, загладиха прохладната камарка на гроба ѝ, потупаха кухините на живото тяло отдолу. Могилката беше геологически активна и се тресеше от малки земетръси, разпростря се мрежа от пукнатини от надигането и спускането на корема на Шиниъд.

– Чак сега осъзнавам – рече Браян, – че си била омъжена за Емил Берже.

– Познаваш ли го?

– Не лично, но знам „Кафе Луш“. Често се хранех там.

– Е, това бяхме ние.

– Две ужасно големи егота в една малка кухня.

– Аха.

– Липсва ли ти?

– Разводът беше най-голямото нещастие в живота ми.

– Това не е отговор на въпроса ми.

Шиниъд бавно унищожаваше саркофага си отвътре, пръстите на краката ѝ се гърчеха на слънцето, изскочи коляно, розови пръстчета надникнаха от влажния пясък. Ерин се хвърли в прибоя, изправи се и отново се хвърли.

„Може и да обикна тези момичета“, помисли си Денис.

Вечерта от къщи се обади на майка си и изслуша, както всяка неделя, жалванията на Инид за прегрешенията на Алфред спрямо здравословната нагласа, здравословния начин на живот, лекарските предписания, строгото придържане към ежедневните навици, установените принципи за дневна активност, диктуваните от здравия разум правила за стълби и стълбища, спрямо цялата обичаща забавленията оптимистична природа на Инид. След петнайсетина изтощителни минути тя привърши и попита:

– А ти как си?

След развода си Денис беше решила да не лъже толкова много майка си и затова сега се насили да сподели пораждащите завист планове за пътешествия. Пропусна единствено подробността, че ще обикаля из Франция с женен мъж; този факт вече вещаеше неприятности.

– О, де да можех да дойда с теб! – възкликна Инид. – Толкова обичам Австрия!

Денис мъжествено предложи:

– Защо не си вземеш месец почивка и не тръгнеш с мен?

– Денис, за нищо на света не бих могла да оставя баща ти сам.

– Той също може да дойде.

– Нали го знаеш какъв е. Отказал се е от сухоземните пътешествия. Краката му не го държат. Така че ти върви и си прекарай чудесно и за мен. Поздрави любимия ми град! И задължително се отбий при Синди Мейснър. Те с Клаус имат шале в Сен Мориц и голям елегантен апартамент във Виена.

За Инид Австрия беше „Синият Дунав“ и „Еделвайс“. Музикалните кутийки във всекидневната – с цветна и алпийска украса – идваха до една от Виена. Инид обичаше да казва, че майката на майка ѝ е била „виенчанка“, защото за нея това беше синоним на „австрийка“, което пък според нея означаваше „от или свързан с Австро-Унгарската империя“ – империя, която при раждането на баба ѝ е заемала земите на север от Прага до Сараево на юг. Денис, която като малка обожаваше Барбара Стрейзънд в „Йентел“ и по-късно си падаше по И. Б. Сингер и Шалом Алейхем, веднъж беше успяла да измъкне от майка си признание, че въпросната баба може да е била и еврейка. Което, както изтъкна тя победоносно, означаваше, че тя и Инид също са еврейки по пряка женска линия. Само че Инид бързо даде назад и отвърна, че всъщност баба ѝ е била католичка.