Джонатан Франзен - Поправките

Другата, по-подозрителната част, попита:

– Кога ще се запозная със семейството ти?

– Какво ще кажеш за другата събота и неделя? Ела ни на гости в Кейп Мей.

Кейп Мей, Ню Джърси, се състоеше от ядро от натруфени викториански и минаващи за модерни позападнали вили, заобиколени от излети като от калъп нови грозни постройки. Естествено, родителите на Браян нямаше как да не притежават една от най-хубавите стари къщи. Зад нея имаше басейн за почивните дни в началото на лятото, когато водата в океана все още не се е стоплила. Денис пристигна късно в събота следобед и намери Браян и дъщерите му да се излежават край басейна, а една изпотена и посипана с ръжда жена, с кафеникава коса, атакуваше маса от ковано желязо с телена четка.

Денис очакваше съпругата на Браян да е жлъчна, стилна и като цяло страхотно парче. Робин Пасафаро носеше жълт клин, бояджийска шапка, тениска на „Филис“ в червено, което изобщо не ѝ отиваше, и ужасни очила. Тя избърса ръка в клина и я протегна към Денис. Поздравът ѝ прозвуча скърцащо и странно официално:

– Много се радвам да се запознаем.

След това веднага се върна към заниманието си.

„И аз не те харесвам“, помисли си Денис.

Шиниъд, кльощаво десетгодишно момиченце, седеше на дъската за скачане с книга в скута. Тя помаха предпазливо на Денис. Ерин, по-малко и по-пълно момиче със слушалки на главата, се беше привела над сгъваема маса и се мръщеше съсредоточено. Подсвирна тихо.

– Ерин разучава чуруликането на птиците – обясни Браян.

– Защо?

– Ами... Май никой не знае.

– Сврака – обяви Ерин. – Гра-гра-гра!

– Хайде, стига толкова за днес – извика баща ѝ.

Ерин свали слушалките, изтича до дъската за скачане и се опита да събори сестра си. Книгата на Шиниъд политна към ръба и момичето я сграбчи с тънката си ръчичка.

– Тате!

– Това е дъска за скачане, а не за четене на книги, мила.

Робин продължаваше да търка масата настървено. Усилията ѝ като че ли бяха изпълнени с негодувание и това нервираше Денис. Браян също въздъхна и погледна жена си.

– Не го ли свърши?

– Искаш да престана?

– Да, ако обичаш.

– Добре. – Робин хвърли четката и пое към къщата. – Денис, да ти донеса ли нещо за пиене?

– Чаша вода, благодаря.

– Ерин, слушай – поде Шиниъд. – Аз ще съм черна дупка, а ти – червено джудже.

– Искам аз да съм черна дупка!

– Не, аз ще съм черна дупка. Червеното джудже обикаля около дупката и тя постепенно го всмуква с мощните си сили на привличане. Черната дупка си седи тук и си чете.

– И накрая сблъскваме ли се? – попита Ерин.

– Да – намеси се Браян, – но до външния свят не достига информация за това. Сблъскването е напълно безшумно.

Робин се върна с цял черен бански. С рязък жест, който беше на косъм от грубостта, връчи водата на Денис.

– Благодаря.

– Пак заповядай! – отвърна Робин.

Свали очилата и се гмурна в дълбокия край. Плуваше по дъното, а Ерин обикаляше в кръг около басейна и издаваше писъци, подходящи за умираща звезда от клас М или S. Робин изскочи в плиткото, изглеждаше беззащитна без очилата си. Сега приличаше повече на жената, която Денис си беше представяла – спускаща се на кичури до раменете коса, искрящи скули и тъмни вежди. Докато тя излизаше от басейна, по ръба на банския се струпаха капчици като мъниста и се стичаха по косъмчетата по слабините.

Старо колебание затисна гърдите на Денис като астма. Имаше нужда да се махне и да се захване с готвене.

– Напазарувах на идване – каза тя на Браян.

– Не е честно да караме госта да работи – отвърна той.

– Не, предложението беше мое, пък и нали ми плащаш.

– Да, така е.

– Ерин, сега ти ще си вирус – извика Шиниъд, плъзвайки се във водата, – а аз ще съм левкоцит.

Денис направи обикновена салата от жълти и червени чери домати. Приготви киноа с масло и шафран и парчета камбала с цветна украса от миди и печени чушки. Почти беше приключила, когато нещо я накара да надникне в няколкото кутии в хладилника, покрити с фолио. Там намери салата, нарязани плодове, обелени царевички и тенджера с (ха, виж ти!) сарми.

Браян пиеше бира сам на верандата.

– В хладилника има приготвена вечеря! Вече има готова вечеря!

– Мда – отвърна той. – Сигурно Робин я е направила, докато с момичетата бяхме на риба.

– Има готова вечеря, а аз току-що направих още една! – Денис се изсмя, беше бясна. – Вие двамата не си ли говорите?

– Всъщност днес не ни беше най-разговорливият ден. Робин имаше работа в градинския си проект и искаше да остане да я свърши. Едва я довлякох тук.