Джонатан Франзен - Поправките

Тя наивно сметнала, сподели по-късно с Денис, че това слага край на въпроса. Бракът ѝ беше добър, стъпил върху здравите основи на отглеждането на децата, храната и секса. Вярно, че с Браян бяха от различни класи, но „Хай Темп Продъктс“ не беше „Дюпон“, а Робин, с дипломи от две елитни образователни институции, не беше типичен пролетарий. Малкото им истински различия се свеждаха до стила и повечето от тях бяха невидими за Робин, защото Браян беше добър съпруг и хубав човек, и защото тъпата крава Робин не допускаше, че стилът има нещо общо с щастието. Музикалните ѝ вкусове стигаха до Джон Прайн и Ета Джеймс и затова Браян пускаше Прайн и Джеймс у дома, като оставяше Барток, „Дефънкт“, „Флейминг Липс“ и „Мишън ъф Бърма“ да гърмят от уредбата в „Хай Темп“. Робин се носеше като студентка с бели кецове, розово шушляково яке и широки безформени дрехи, смятани за последно за модерни в далечната 1978 година, ала той не страдаше особено от това, тъй като единствен от мъжете я виждаше гола. Да, тя беше винаги на нокти, имаше пронизителен писклив глас и смях на хиена, но това му се струваше малка цена за златното ѝ сърце, неутолимия апетит в леглото и скоростния метаболизъм, който я поддържаше слаба като филмова актриса. Робин не бръснеше подмишниците си и беше маниачка на тема миене, но пък беше майка на децата му и стига да можеше да си слуша музиката и да си играе със своите вектори, Браян нямаше нищо против да я остави да тъне в антистила, с който либералните жени на определена възраст демонстрираха феминизма си. Така, поне според Денис, Браян беше решавал проблема със стила до появата на парите от У.

(Денис, макар и да беше само три години по-малка от Робин, не си представяше да облече розово шушляково яке или да пропусне да си обръсне подмишниците. И изобщо не притежаваше бели кецове.)

Първата отстъпка на Робин пред стоварилото се изневиделица богатство беше да прекара лятото в търсене на нов дом. Тя беше израснала в голяма къща и искаше и за дъщерите си такава. Ако Браян държеше на четириметрови тавани, четири бани и махагонови перила – е, какво толкова, Робин щеше да го преглътне. На шести септември подписаха договор за палат от кафяв пясъчник на „Панама Стрийт“ близо до „Ритенхаус Скуеър“.

Два дни по-късно, с цялата сила на заякналите в затвора рамене, Били Пасафаро посрещна с добре дошъл във Филаделфия вицепрезидента на У., отговарящ за корпоративния имидж.

През седмиците след нападението Робин напразно се опитваше да разбере дали при изготвянето на плаката си Били е знаел за неочаквания късмет на Браян и на коя компания тяхното семейство дължи внезапното си забогатяване. Въпросът беше важен, страшно важен. Само че нямаше смисъл да пита Били. Знаеше, че няма да изтръгне истината от него, той щеше да ѝ даде отговора, който смяташе, че най-силно ще я нарани. Били многократно ѝ беше показал, че няма да престане да ѝ се подиграва, че няма да се държи с нея като с равна, докато не се убеди, че животът ѝ е прецакан и нещастен като неговия. И именно заради тази символна роля, която той като че ли ѝ отреждаше, именно заради факта, че той я беше избрал за архетипния притежател на щастлив нормален живот, който той не можеше да постигне, Робин имаше чувството, че брат ѝ е замахвал към нейната глава, когато е строшил черепа на Рик Фламбърг.

Преди процеса тя попита баща си дали е казал на Били, че Браян е продал „Айгенмелъди“ на У. Не успя да се сдържи. Ник беше единственият от семейството, който поддържаше отношения с Били, защото му даваше пари. (Чичо Джими се беше заклел да застреля загубения си племенник, осквернителя на светилището му, ако си покажеше гадното елвисоненавистническо лице отново, а на всички останали им беше дошло до гуша от кражбите на Били; дори родителите на Ник, Фазио и Каролина, които твърдяха, че на детето му няма нищо, освен, по думите на Фазио, „синдром на дефицит на внимателност“, вече не пускаха внука си в дома си в Сий Айл.)

За съжаление, Ник веднага се досети накъде бие Робин. Внимателно подбирайки думите си, той отговори, че не си спомнял да е споменавал за сделката пред Били.

– По-добре направо ми кажи истината, тате – настоя Робин.

– Ами... не мисля, че има нещо общо между... ъъъ...

– Може и да не се почувствам виновна. Може просто да ме ядоса.

– Ами... Робин... тези чувства нерядко са едно и също нещо. Вина, гняв – едно и също са, нали? Не се тревожи за Били.

Тя затвори, чудеше се дали Ник се опитва да ѝ спести усещането за вина, или по-скоро се стреми да предпази Били от гнева ѝ, или просто умът му е замаян от напрежението. Предполагаше, че е някаква комбинация и от трите. Подозираше, че през лятото баща ѝ все пак е споделил пред Били за неочаквания късмет на Браян и че тогава бащата и синът са обменили злостни и огорчени коментари по адрес на корпорация У., буржоазната Робин и богаташа Браян. Подозираше го най-вече заради това, че Браян и баща ѝ изобщо не се спогаждаха. Пред жена си Браян не говореше толкова открито, колкото пред Денис („Ник е от най-долния тип страхливци“, отбеляза той веднъж пред нея), но не криеше колко ненавижда самодоволните лекции на Ник за ползата от насилието и самовлюбените му обяснения за „социалистическите му убеждения“, обилно придружени от всмукване на въздух през зъбите. Той харесваше Колийн („Тя определено е изтеглила късата клечка с този брак“, каза на Денис), обаче поклащаше глава и излизаше от стаята всеки път когато Ник вземеше думата. Робин не искаше да си представя какво са говорили за нея и Браян Били и баща ѝ, но беше почти сигурна, че подобен разговор се е състоял и че Рик Фламбърг е платил за това. Въздействието на представените в съдебната зала снимки на жертвата върху Ник допълнително подкрепяше убеждението ѝ.